22 март 2008 г.

Великден в Полша

Тук в Полша Великден е утре. Десетки пъти са ми обяснявали как се изчислява датата на тоя християнски празник и защо има разлика при католиците и православните и така и не разбрах. През 2001 година се женихме с Дорота точно на Великден, и тогава датата в Полша и в България, в католическия и православния свят съвпадаше. Тази година обаче тук е доста преди българския. Днес преди обяд пред църквите в Полша без прекъсване имаше върволици от хора - мъже, жени, старци, деца - с кошнички отиват към църквата или се връщат. У нас тук, у родителите на Дорота веднага след закуска също започна подготовка за утрешния празник и на кошничката за празника. На тази кошничка и казват швенцонка (święconka, от глагола освещавам). В нашата кошничка по полската традиция сложихме: небоядисани яйца, нарисувано яйце, хляб, сол и пипер, салам, захарно агънце, козуначе с глазура, чемшир. По принцип се слагало и корен хрян, но ние нямахме. Завита със салфетка, тая кошничка Аги я взе и я занесохме в църквата да я освети свещеникът. Цялата церемония е един конвейр - на всеки 30 минути има богослужение и останах с впечатлението, че отчето отбива номера, дори не дойде до нас, с една метличка пръсна два-три пъти и толкова. Но явно така беше в нашата квартална църква, защото по телевизията гледах такива кошнички събрани накуп и много по тържествено. Иначе интересна традиция. Утре сутринта храната от тази кошничка ще е част от трапезата на закуска. Отчето каза, че символизирала менюто на тайната вечеря и на агнето, което Исус ял тогава, яйцето пък било символ на новия живот. На закуска поляците си честитят празника не с "Христос воскресе", а със споделянето на яйцето. Осветеното небоядисано яйце (яйца) се разрязва на четвъртинки поръсено с осветените сол и пипер и се нарежда на чинийка. Най-възрастният, главата на семейството, взима и подава на всеки парченце от яйцето и поздравява с празника, после всички си честитят. За закуска задължително има бял борщ, твърдо сварени яйца, бял варен салам, бял печен салам и различни месарски изделия от този тип.

П.П. По принцип в кошничката се слага растение, наричано тук барвинек, лат. Vinceae Duby, или чемшир. Нашето е първото, но не можах да му намеря българското име.

1 коментар:

Анонимен каза...

Православната църва пресмята деня на Възкресение Христово по формулата: "Великден е на първата неделя СЛЕД първото пълнолуние или след пролетното равноденствие”. Католическата църква се води по същата формула, но ползва различен календар (Григорианския календар, а Източната църква – по-стария Юлиански календар). За да стане кашата пълна, изчисляването е свързано с броя на църковните луни и пасхалните пълни луни, астрономическото равноденствие и фиксираното равноденствие. Доколкото си спомням, двете църкви се различават в дефиницията за това кога е пролетното равноденствие и пълнолуние.По различен начин се смятат и т.нар. църковни луни и пасхални луни. Православната църква определя датата на Възкресението според действителното астрономическо пълнолуние и действителното равноденствие, наблюдавано по МЕРИДИАНА на на Йерусалим - мястото, където Христос е бил разпнат и възкръснал. Така Великден винаги се пада 1 ден след еврейската Пасха (защото Иисус Христос е разпънат в петъка преди Пасха и е възкръснал в първия ден на новата седмица след нея).
В Католическата църква Великден понякога предшества еврейската Пасха със седмици. Затова и Православната църква не приема направеното на Втория Ватикански събор през 1963 г. предложение Великден да бъде унифициран на втората неделя на м. април.

В интерес на истината, до преди няколко минути си мислех, че при католиците Великден е фиксиран с точна дата (заради предложението). Но се оказа, че изобщо не е така :-)))