20 март 2008 г.

Україна, Україна ...

Україна, Україна... Сещам се за песничката, която пееше Виталий Фьодорович, ръководител на група пионери, които почиваха в България през 1985 и на които превеждах. Преди 2-3 години му издирих телефона и му звъннах в Херсон. Свиреше хубаво на баян и ми записа цяла касета с 20-ина песни за спомен. Та ето ме сега в Україна без да съм се канил специално. Още не сме минали километър на украинска земя и на предното стъкло се изцвъква обилно някакъв въздушен пернат диверсант. Агата е ужасена, но и обясняваме, че е за късмет. Оказва се точно така, стара жигула ми пресветва, намалявам, а само след миг се вижда "Самара" с надпис ДПС. Викам си, а стига бе, тия и тука ли са, но не. ДПС тука не е това, което при нас и се превежда "Дорожная патрульная служба", старото съветско ГАИ, по нашему КАТ. В Україна разрешената скорост в населено място е 60 километра, извън града 120. Проблемът е, че по трасето ни почти всяко село започва там, където е свършило предното. Първите впечатления са за украинския език - установяваме, че това са полски думи, написани с български букви. Нескопосан плагиат. Но пък мелодично звучи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.