Българскaта следа

Българската следа е факт, не е фикция, в това се убедих преди малко на битака в Люблин. От години гледам тук цели ромски кланове предимно от Варна и Балчик, които търгуват в различните дни в Югоизточна Полша. Навремето имаше доста скандали, преди да влезем в ЕС, депортации, черни печати, сега са се установили и заемат една четвърт от стадиона, където е традиционният неделен битак "При мелницата на Краузе". Та, вървим днес с Агата по алеята между сергиите с основна цел родните цигани, разпознават се освен по боята и по специфичния си полски с българо-цигански акцент. Блууузички тааааньо, евтини блузки подвикват. Стигаме до някакъв бус с варненска регистрация, отзад разтворени вратите и опашка от мургавелки - чушките едно пакет и саздърма две, дава заявката си продавачка от близкия щанд. Стоката върви като топъл хляб. Собственикът-продавач Мехмед Аликоч разправя, че основно българи купуват деликатесите му, но от любопитство ги опитват и по-смелите поляци, че после се връщат и за още. Асортиментът е твърд - туршия, търновски суджук, черни маслини (по полските хипермаркети се намират зелените повече), лютеница, кори за баница, шпеков салам и прочие наши продукти. Мехмед разправя, че пътува всяка седмица от Варна до Люблин и обратно, разменяме визитки, от които разбирам, че се занимава с международни превози и си предлага услугите, ако ми трябва транспорт.