В 3.30 сутринта тръгваме с Агата и Дорота на път за Люблин. Решихме го буквално преди две седмици, без някакво предварително планиране. За да е по-лудо пътуването, изменяме и трасето – тоя път сме решили да минем през Украйна – от първи януари не искат визи за българите, за поляците са премахнати от по-рано. Необходим е само сертификатът “Зелена карта”. От “Армеец” ни го дават безплатно с анекс към застраховката “Гражданска отговорност”. В 3.30 температурата е 0 градуса, Аги ляга на задната седалка. Романтично може да кажем, че луната свети като нощна лампичка на подранили пътници и се кара по-леко. След Струйно от двете страни на шосето има сняг, всичко е бяло. Съвсем навреме минаваме границата. Тук малка изненада. От един месец е въведено нещо като предварителен контрол, симпатична полицайка ни иска паспортите още от българската страна, само да хвърли едно око. Заради българите, обяснява жената. От другата страна няколко изненади – на бензиностанцията, където обикновено си купувам винетка, този път няма. Няма и на съседната, няма и в Гюргево. Успявам една на четвъртата, но там пък ново двайсет. И трите кредитни карти, които нося, не минават през терминала. Добре, че от миналия път имам малко леи в брой. В 6 без 15 потегляме за Букурещ.
В 3.30 сутринта тръгваме с Агата и Дорота на път за Люблин. Решихме го буквално преди две седмици, без някакво предварително планиране. За да е по-лудо пътуването, изменяме и трасето – тоя път сме решили да минем през Украйна – от първи януари не искат визи за българите, за поляците са премахнати от по-рано. Необходим е само сертификатът “Зелена карта”. От “Армеец” ни го дават безплатно с анекс към застраховката “Гражданска отговорност”. В 3.30 температурата е 0 градуса, Аги ляга на задната седалка. Романтично може да кажем, че луната свети като нощна лампичка на подранили пътници и се кара по-леко. След Струйно от двете страни на шосето има сняг, всичко е бяло. Съвсем навреме минаваме границата. Тук малка изненада. От един месец е въведено нещо като предварителен контрол, симпатична полицайка ни иска паспортите още от българската страна, само да хвърли едно око. Заради българите, обяснява жената. От другата страна няколко изненади – на бензиностанцията, където обикновено си купувам винетка, този път няма. Няма и на съседната, няма и в Гюргево. Успявам една на четвъртата, но там пък ново двайсет. И трите кредитни карти, които нося, не минават през терминала. Добре, че от миналия път имам малко леи в брой. В 6 без 15 потегляме за Букурещ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар