Тая сутрин (нощ) се прибрахме по живо-здраво от Букурещ. Ходихме за един ден с Чакърови - малко на шопинг, малко за да направя един предколеден репортаж и малко да се разочаровам, че не живея в Румъния. Хората имат
american dreams, мене лично и румънска мечта би ме задоволила. В заснежен Букурещ службите по снегопочистването работеха усърдно и ефективно - стъргането на греблото се чува. Гледах малко преди това някаква самотна машина по пътя Шумен - Русе - переше по платното с гребло на 3 сантиметра над пътя, а под снежеца се трупаше и ледец. Всъщност и българската част се отличаваше - най-добре поддържана Разградска област, следвана криво-ляво от област Русе, а кошмарът е в област Шумен. Джипиесът безпогрешно се справи с Букурещ, благодарение на пиратски карти, свалени от Интернет. Без проблем намерихме запланираната като цел "Каса Вернеску", ресторант, под чиито покрив са се оказвали Лев Толстой (същият, дето написал "Война и мир"), Стивън Сегал, Михаил Горбачов, Мадона, Бил Клинтън, принцът на Лихтенщайн, Маргарет Тачер и куп още знаменисти. Опитът ни задочно да споделим тяхната компания и да опитаме десерта "Шоколадови сълзи в портокалов крем" се оказа неуспешен, защото ресторантът започвал работа в 18, преди това работеше като казино. Останалото викам да не го разказвам, а да покажа снимките.
Тая сутрин (нощ) се прибрахме по живо-здраво от Букурещ. Ходихме за един ден с Чакърови - малко на шопинг, малко за да направя един предколеден репортаж и малко да се разочаровам, че не живея в Румъния. Хората имат american dreams, мене лично и румънска мечта би ме задоволила. В заснежен Букурещ службите по снегопочистването работеха усърдно и ефективно - стъргането на греблото се чува. Гледах малко преди това някаква самотна машина по пътя Шумен - Русе - переше по платното с гребло на 3 сантиметра над пътя, а под снежеца се трупаше и ледец. Всъщност и българската част се отличаваше - най-добре поддържана Разградска област, следвана криво-ляво от област Русе, а кошмарът е в област Шумен. Джипиесът безпогрешно се справи с Букурещ, благодарение на пиратски карти, свалени от Интернет. Без проблем намерихме запланираната като цел "Каса Вернеску", ресторант, под чиито покрив са се оказвали Лев Толстой (същият, дето написал "Война и мир"), Стивън Сегал, Михаил Горбачов, Мадона, Бил Клинтън, принцът на Лихтенщайн, Маргарет Тачер и куп още знаменисти. Опитът ни задочно да споделим тяхната компания и да опитаме десерта "Шоколадови сълзи в портокалов крем" се оказа неуспешен, защото ресторантът започвал работа в 18, преди това работеше като казино. Останалото викам да не го разказвам, а да покажа снимките.
2 коментара:
Първо! Знаеш ли как се казва кмета на Букурещ? Не се казва Бойко Борисов всеки случай! Второ- почстването на снега се извършва от фирми,които се явяват на конкурс и нямат необходимите машини и капацитет, а печелят конкурса и докладават ,че са готови за зимата.
Трето ! И румънците , и русенци, а и разградчани приключиха с комунизма,а ние го преотриваме . С тия перекендета нищо не може да се случи позитивно в този град - вервай ми!!!
Защото съществува страх, липсва гражданско общество, а и ЕС припозна комунягите като партньори.Заради тия причини -мамка ни жална др.Крумов!!!
......Иван Костов е виновен!!!....
Публикуване на коментар