Спомен за маминка
.JPG)
1919 - 2003Казвах и маминка. Беше майка на майка ми. За другите - баба Стоянка. Отгледа ме от предучилищна до седми клас. Беше набожна и силно вярваща, един от уроците, които ми даде беше, че не бива да се лъже и краде. Опитваше се и други, но не ги схванах - като този, ако ти ударят лявата страна да обърнеш и дясната и "на злото със зло не се отвръща". След седми клас майка и татко построиха апартамент и се преместихме да живеем там, вече четиримата. Бяхме приятели, може би най-добрият ми приятел, който винаги имаше време да ме чуе, да ме попита как съм. Говорехме и спорехме за нещата от живота и за политика. Като съм бил бебе, сложила пъпа ми във вестник, с идеята да стана учен човек, по ирония на съдбата пък работата ми ме свърза с вестници. Бях вече прехвърлил 30, но все се тревожеше за мене като закъснея. Имаше си трик - като се ядосва, че ме няма и иска да се прибера, звънеше или в офиса, или на пейджър, после на джиесем и ми викаше: Красе, пържа бухти. Знаеше, че до 10 минути ще съм вкъщи. Хубав човек беше, не като мене. На днешния ден щеше да навърши 88 години. Винаги ни събираше на рождения си ден на печено пиле. Отиде си от нас през 2003 на 84. Липсва ми.
8 коментара:
Бог да я прости баба ти! Ние никога няма да достигнем нравственото ниво на дядовците и бабите си ( бащите и майкити ни вече бяха омаскарени).Съсипа ни научната,техническата, културната ,сексуалната и др . революции,които не ни убиха ,но ни разградиха и затова сме такава боза. А тези след нас пък окночателно ги попиля - ИНТЕРНЕТ-а , отучи ги да четат.Затова направи едни списък от книги на дъщеря си и... отдай приказ.Два часа на компютъра 3 -над книгата,ако искаш да стане поне като теб! Моята баба беше също перфектна - тя ме отгледа и възпита и ако ме гледа отгоре искам да и кажа "Благодаря ,Маме!"
Бог да я прости баба Стоянка! Нашите баби и дядовци носеха в сърцето си онзи здрав патриархален дух, който винаги ни е карал да се чувстваме при тях като на най-сигурно убежище. Затова от малки се научихме да различаваме добро от зло... Тъжното е, че не съм сигурна, дали ако ние достигнем преклонна възраст, ще бъдем такъв пример за внуците си... Дано бъдещето да ме опровергае.
П.С. А днес е Архангелова задушница, ако някой я е пропуснал, нека да отиде утре на църква, за да запали свещичка за покойниците си. литургията започва в 9.00 ч.
Eх Крумчо, Крумчо лека им пръст... те са щастливци, че ги няма... Ако бяха живи, сами щяха да побързат в гроба от срам от това което са натворили....
Разчувства ме, натъжи ме...като си помисля какви идиотски политически емоции преживяваме последните дни, колко кратко е битието ни, как все по-малко време имаме за близките си.
Когато преди време почина скъп приятел взех решение: да се чувам/виждам поне веднъж седмично с най-близките си приятели. Започнах да им звъня ей-така, без причина, просто да ги чуя, да знаят, че ги мисля. В началото се чудеха...какво има, какво се е случило, сега и те се научиха...всичко друго отминава, човеците остават.
Айде, Емилия, айде... Политиката има и хубави страни. Иначе нямаше да се запознаем. А за тия, дето не знаят, да ги открехнем, сближи ни не "апартаментчето", а два инцидента, първо с жена ми докато беше бременна, после с детето, докато отсъствах от Шумен. А това го казвам като потвърждение, че човек първо е човек, и после журналист, чиновник, политик и така нататък. А животът наистина е кратък, но продължава и след неделя... И тогава е важно около нас да има човеци.
...първо е човек, и после журналист.../ и поет :)- хубави неща е казал Некрасов /
Да, хубаво нещо са традициите, книгите, но по-важното е любовта. ''Баба Стоянка'' е ''дала'' нещо не щото го е прочела някъде... така мисля. И го казвам с благодарност на Краси, защото с това ни подсеща да почетем всички онези, които са ни изградили и обичали.
Тъжно е, че се сещаме за най-добрите хора около нас, едва когато ги загубим. Тогава си казваме, че можехме да им покажем колко ги обичаме, преди да е станало късно. Гледам твоята моминка и се сещам за баба си, която беше от същото поколение. Радваше се на малките неща в живота, не си слагаше лошотиите на сърцето и ни обичаше всеки посвоему. Затова сега като си спомням за нея ми става по-леко и дори по-весело, защото тя излъчваше добро настроение.
И приживе не съм я забравял... Тази снимка я направихме 20 дни преди да си отиде, бях я завел на разходка до Кьошковете. Ох, като се сетя, на 70 я бях претнал пеш по стъпалата на паметника. Отгоре надолу. После една седмица марширува седнала.
Публикуване на коментар