Детско творчество

Не знам дали съм рисувал като малък, но обикновено повечето от децата драскат по стени, по важни документи или книги за ужас на родителите си. Трябва да питам майка и татко как е било при мен. С Агата реших да реша въпроса с графитите когато беше на година и половина. За да не драска навсякъде и позволихме да рисува върху парче стена между вратите на хола и спалнята. От време на време ме караше да и нарисувам и аз нещо на стената - я кола, я цвете, или пък кучето Пиф, което бях запомнил от френските комикси, по които ми изтичаха очите като дете. Чат пат на стената на сюрреализма се разписваха и гости, автограф остави Азу от Япония, която изписа на японски и името на Агата. Сетих се за рисунките и открих снимките, покрай коментар в блога от тази вечер:

Г-н Крумов, много интересен /за съжаление едва ли ще научим/ и труден казус: за кои съветници ще гласувате? Между другото, живея в предишната Ви квартира. Много трудно пребоядисах пастелните рисунки на дъщеря Ви. Да е жива и здрава. Моят син също е роден 2003г.P.S. Да събирам ли писмата до Вас?

За графитите, с днешна дата много ме е срам и съм готов да компенсирам по подходящ начин усилията по пребоядисването на стената. От "Дедеагач" имам само приятни спомени, липсват ни страшно съседите от входа и често си ги спомняме, поздрави за всички там.