Бабева, замълчи бе, душата...

На път бях снощи, но ми разправяха, че Соня Бабева била при Вальо Захариев в Телевизия Шумен след като остана аут от всички възможни листи и се оплаквала от поръчкови журналисти, които я атакували. За читателите, които не са от нашето село, да кажа - Сончето ми е много симпатична, навремето ми беше преподавател по диалектически материализъм и марксистко-ленинска философия и дето се вика с нейните прогресивни мисли съм закърмен. Имаше само един недостатък, четеше от дебелата тухла, червената, барабар със запетайките. Мариана Анева, една колежка демонстративно следеше с пръст редовете в учебника и в резултат на това Сончето и отмъсти и Мариана прекъсна за една година. Аз си бях гъст с нея, дето се вика, беше ми партиен секретар в БКП, пращаше ме да и вземам самолетни билети от бюрото на БГА "Балкан" от квотата на ОК на БКП и имах шестица при нея. И с Албенчето, дъщеря и бяхме заедно във ВК на ДКМС, в един и същ ден ни приеха в БКП, а на 23 септември преди 20 години Тодор Денев, свекър на пресаташето на общината Мина Денева ни връчи в Никола Козлево партийните билети. Така че нищо лично.

Учудих се за поръчковите журналисти, щото Бабева е толкова незначителна, че никой не пише за нея. От самовлюбеност обаче си помислих, че може да има предвид мене. В "Монитор" не съм писал нито дума за нея, щото ще мине за дребнотемие. Добринка обаче ме помоли да напиша мнението си за ситуацията в Общинския медиен център за Шуменска заря и драснах няколко реда, които ми донесоха доста овации и то само положителни. Съветникът Радо Кържиев ми звъни - вика поздравления, написал си работи, дето аз си ги мисля, ама не мога да ги напиша. Съветникът Метин Джамбазов ми вика в асансьора - браво, хубаво си я описал Соня Бабева, тя се забрави. Васко Димов, бившия директор на Паметника, ме спира до офиса тука, вика, Крумов, знаеш, че аз не съм ти фен, ама ела да ти стисна ръката, много добре си ги написал работите, оля се Соня Бабева. Та, не знам има ли поръчкови журналисти, но Сончето много ми се доближава до понятието поръчков политик. И човек, който гледа келепира - чудя и се на нахалството - дъщеря си направи шеф на културата, мъжа си зам.-шеф на паркингите, сватът и втори в червената листа, къде напира и тя, милата. Казала по телевизията, че нямало сега да бъде в никоя листа, да не речели хората, че бяга от партия до партия за келепир. Е как да не рекат хората, като то това е истината. Няма да забравя на предишните местни избори как се изложи като теглиха жребия, хукна да бърка в урната от името на ПД "Социалдемократи" на Николай Камов, вместо да изчака реда на нейната социалдемокрация на Александър Томов. Те самите социалдемократи май не могат да си запомнят имената на партиите, после журналистите им виновни. Тогаз приплака: Краси, сакън да не го напишеш. Нали съм меко сърце, пожалих я, въпреки, че беше красноречиво.