
Не е това. Няма да мятаме по кандидат-избранниците. Друга е случката, разказа ми я вчера
Владо Велев, управителят на
"Еврорест 2002", консорциума, който оправя покрива на Томбул джамия с парите на Оманския султан. Владо работи и на средновековната крепост Букелон до крумовградското село Маточина. Крепостта била сравнително запазена, защото селото е зад кльона и доскоро там е била затворена зона. Когато си вдигали къщите, хората от Маточина влачили камъни от крепостта, в чиято кула бил пленен предводителят на латините император Балдуин, конвоиран после до Търново. Направили си къщите, но свалили с времето кльона, младите заминали към града, в селото останали я има - я не - 30-40 души. Останали къщи, порутени и без хора, като изоставен римски град, а археолози и реставратори, започнали да прибират обратно камъни от новите руини на Маточина за възстановяват кулата - сиреч там, откъдето камъните тръгнали. Време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни. Много пъти съм препрочитал
"Еклисиаст", беше любим пасаж от
Библията на маминка. И се сетих за него, докато разказваше Владо на покрива на джамията.
Има време за всяко нещо,и срок за всяка работа под небето:
време за раждане, и време за умиране;време за насаждане, и време за изкореняване на насаденото;
време за убиване, и време за изцеляване;
време за събаряне, и време за градене;
време за плачене, и време за смеене;
време за жалеене,и време за ликуване;
време за разхвърляне на камъни, и време за събиране на камъни;
време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
време за търсене, и време за изгубване;
време за пазене,и време за хвърляне;
време за раздиране,и време за шиене;
време за мълчание,и време за говорене;
време за обичане,и време за мразене;
време за война,и време за мир.
За какво още си говорихме на покрива на джамията?
За това - в съботния "Монитор", 16-та страница
Няма коментари:
Публикуване на коментар