Mea culpa

Влязох преди малко в блога, викам - като не пиша, поне да почета малко. Гледам - седем души онлайн - какво пък четат, като не съм писал нищо толкова време. Сигурно си преговарят. Читател, пожелал да остане анонимен, ме пита по кюто - айде давай нещо ново, само за патката и фуража четем от една седмица. Не ми остава време, а и вдъхновение нещо нямам. Но ще наваксам. Виновен. Не затова, че приказвам, а затова, че мълча.