Триград и околности

Чудно беше на Чудните мостове, но след 4 нощи там решихме да продължим из Родопите. През Чепеларе, Широка лъка и Гела се озовахме в Триградското ждрело. Няма апарат дето да може да предаде мащабите на скалите и самото усещане. Трябва да се види. Спахме на квартира у Белилови, има табелки на входа на селото и после в центъра, нощувката е 10 лева на човек, има стая със самостоятелна баня и тоалетна, беседка - барбекю с басейнче с шарани на двора, хазяйката направи вечерта домашен пататник, сутринта родопски палачинки, а цялата консумация с домашно сирене, сладко от горски плодове и сок от боровинки излезе общо 10 лева. Ходихме до конната база в селото да яздим с Агата. Тя яхна Самурай, аз Здрач. На другия ден - пещерата Дяволското гърло - нищо особено, мен ако пита човек, може би защото сега е суша и водопадът вътре не беше много гръмогласен. Виж, Ягодинската пещера в съседното Буйновско ждрело е съвсем друга работа, наистина най-красивата в България. Вътре има и зала за бракосъчетания. Сватбите са тука, разводите в Дяволското гърло, остроумничи екскурзоводът. Имаше и туристи от Кувейт и САЩ, не знам дали им го преведоха. Малко се оказа времето в Триград, но искахме на палатка да живеем и продължихме за язовир "Доспат". Пълна скръб, мръсотия, разбит път до Сърница, и желанието ни да останем тук за седмица се изпари. Дорота вика - хайде да продължаваме за Гоце Делчев. Речено-сторено.