В джунглата
Рибарското селище не е за описване, трябва да се види
Последният път, когато минахме оттук с водно колело, Аги беше на 1 година, валеше проливен дъжд, имаше чадър за нея, а ние с Дорота въртяхме педалите в ескорта на водни змии, които плуваха край нас с извадени над водата глави. Митко обяснява на Дорота, колко известни са Лонгозните гори по долното течение на Камчия. Според чичко Google горите от двата бряга на реката са уникална растителна "формация от крайречни горски съобщества". В края на ХІХ век, преди да започне масовата сеч за дърводобив и за освобождаване на терени за земеделие, лонгозите са се простирали на повече от 10 хиляди хектара площ. През 30-те години на миналия век теренът е смален до 5.2 хиляди хектара, а днес едва до 1.2 хиляди, съсредоточени предимно при устието на реката. "Натура 2000" е закъсняла с има няма 100 години, май. На километър и сто по права линия от пристана стигаме до т. нар. азмак, гъсталак, остатък от стар речен ръкав, а джипиесът и сега изписва някакъв ручей отдясно.
Минаваме покрай огромни дървета - дръжкоцветен дъб, полски ясен и полски бряст. Дорота да не се въодушевява излишно, полска е само шапката на Агата, а имената на дърветата идват от думата поле. Рибарското селище горе по течението направо не е за описване, то е за гледане. Проблем в сенчестата част в гъсталака километър и половина - два нагоре стават комарите, ако тръгнете по тези места, си носете непременно "Autan".
Няма коментари:
Публикуване на коментар