Бойкот с дъх на олио

На маслен бойкот под лозунга “Българи не купувайте олио “Калиакра”, произведено в Унгария” призовава лидерката на профсъюзите в Добрич Гинка Василева, с мотива да не подпомагаме унгарската икономика. Извън битката от трудово-правен характер на работниците от добруджанската фабрика, битката около българския шарлан може да се превърне в първата крачка от осъзнаването на клиента и превръщането му от дребен потребител в гражданин. Търговският бойкот не е нещо ново под световното слънце, макар на българските географски ширини да е предимно екзотика от чуждите новини. Съюзът на потребителите в Турция обяви през миналата година ограничителен бойкот на френските стоки заради френски проектозакон, който криминализира отричането на арменския геноцид. Ще покажем реакцията си на език, който Франция ще разбере, каза тогава председателят на съюза Бюлент Дениз.Година по-рано в един кулинарен форум се беше появил призив за бойкот на гръцките плодове и зеленчуци в България заради експлоатацията на наши гурбетчии в Гърция. Преди месец проф. Никола Георгиев направи още по-смело предложение - да заобикаляме в магазините техниката на “Бош” и “Сименс” защото точно фондацията “Роберт Бош” финансира скандалния проект “Митът Батак”...Парите управляват света, но се намират в ръцете на потребителя. Избирайки една или друга стока, клиентът прави и етичен избор. Ако си купи предмет, произведен с труда на дете или затворник, показва, че не му пука за нарушаване на чужди права или на ценностите на демокрацията. В този случай клиентът се превръща в арбитър, който отсъжда, че е изгодно да бъдат експлоатирани работниците, в друг случай, че си струва да се замърсява природата, или пък, печалбата да се инвестира във фирми, търгуващи с оръжие за тоталитарни страни.От десетилетия етичната консумация е начин за живот за част от западната цивилизация. Хората третират своите покупки като акт на солидарност с останалите, с околната среда, с животните. Всеки ден някъде в Европа организациите на потребителите предупреждават, че детската играчка с усмихнат Мечо Пух може да е произведена в китайски лагер. Или пък питат родителите, които избират подаръци за Коледа, дали подкрепят принудителните аборти в Китай дори в последните месеци от бременността. Питат и туристите, дали като използват услугите на туристически агенции от Бирма, не подкрепят един от най-кървавите режими в света.У нас тази практика тепърва ще прохожда. Писано било сефтето да е с дъх на олио, без салатка и ракийка.

Докато пишех коментара за "Монитор", се сетих за Светльо Николов, който не купува промишлени китайски стоки, доколкото това е възможно, заради екслоатацията на деца в Китай. Помня, че направи обаче едно изключение за един "Канон", made in china с благородното увъртане, че обективът е със стъклени лещи. ;-) Иначе сега разправя, че от една година бойкотира всички продукти на "Пършевица", защото редовно изхвърляли развалената извара в реката на няколко километра от мандрата.