Покрай едно интервю

Бялата лястовица - за продан
Ще я видим ли, чичо, пита болната Нонка Моканина от разказа "По жицата", полегнала в каручката на Гунчо по прашните пътища на Добруджа. Нонка непрекъснато се взира по накацалите на телеграфните жици лястовички с надеждата за зърне бялата - оная, която ще й върне здравето, а на близките - радостта. На Моканина добруджанският класик Йордан Йовков оставя ролята да излъже детето: Ще я видите, чедо, ще я видите. От благородната лъжа на Моканина обаче не следват финансови облаги. На Балканите бялата лястовичка е символ на надеждата, светлинка в тунела без изход на тежко болните, но и стока за продан. Там, където я пусна да лети създателят й, в Добруджа, там земляците му в бели престилки я пуснаха за продан, бялата лястовица. С доставка от куриерска служба "От врата до врата" за 240 лева, колкото струвало чудодейното лекарство за лечение на рак, предлагано от туристическа фирма в Пловдив. В частната клиника "Авицена" в Добрич има и лястовички-надежди по 4-5 хиляди лева. Толкова, колкото взимали за пет дни nеконвенционално лечение на рак в здравното заведение на д-р Румен Анастасов. А по жицата прииждат онкоболни пациенти от цяла Добруджа, та дори и от Истанбул. Само дето Моканина в бяла престилка не е толкова благороден, и, улисан в броенето на пари, не се сеща да изрече "Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!"
Разследването на Ива Димитрова:
От понеделник.Продължението във вторник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар