28 май 2007 г.

Писмо от казармата

Митко Чакъров често ме кодоши заради писмото, което съм му написал навремето от казармата в село Саранци край София. Та случката е такава - аз влязох на 20 септември 1984, останалите ги прибираха кой след 10 дни, кой след две седмици, кой след месец. И тъй като бях първи, пиша на Чакъров писмо. Наивен глупак споделям чистосърдечно, де да знам, че 23-години по-късно ще ми вади компромати Митака. И пиша: Гледам тука над поделението как прелитат самолетите и си мисля - сигурно някои от тях са за Буховци... Даам... Тогава имаше такива полети - София - Буховци, 15 лева билетът и още 80 стотинки за автобус от Буховци до Шумен. 23 години по-късно в събота прелетях ниско над поделението в Саранци, виждаха се лафката, в която се доизхранвах със сирене, маслини и швепс, спалното, в което не спях и учебният корпус, където спях върху купчина от мешки. Вижда се гарата, от която си тръгнах с остригана глава без никакви документи. Вижда се и плацът, а сигурно някой друг редник е гледал отдолу малкия Embraer 150 и си е чертал мислените му маршрути. Ако поделението е действащо де.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.