София, някъде в покрайнините

Не пиша в блога, защото съм някъде в покрайнините на София. Уж мястото е престижно, Дипломатически клуб "Глория палас", а интернет има само на рецепцията на хотелската част. От американското посолство са осигурили интересен събеседник, Андрю Лам, журналист и писател. Роден е във Виетнам, но е напуснал страната на 10 години. Баща му е бил високопоставен генерал от армията на Южен Виетнам. Андрю се стресна, че знам, вика - вие май сте ме разследвали. Викам - мъничко. Интересни са есетата му, които могат да се намерят и в интернет. Разменихме малко опит и стереотипи. За първи път е в България, не знаел нищо за нас преди да дойде тука. Вчера на обяд яде таратор. Вика - вкусно е. Може обаче да е от любезност. Похвалих се, че като седмокласник съм пял в група за политически песни на антивоенни митинги срещу китайското нападение срещу Виетнам на 17 февруари 1978 година. Хехе... И за панацеята "виетнамско чудо", която се продаваше в червени ламаринени кутийки. И за надписите през 80-те "Турското кафе е виетнамско". Стана дума за войната между Северен и Южен виетнам и близо 30-годишната гражданска война. Вуйчо му бил функционер на Виетнамската комунистическа партия, друг вуйчо летец, воювал срещу армията на Хошимин. След 1991 питал роднините си - за какво беше това, не можели да кажат. И разказа да Гъливер в страната на лилипутите. В момента, в който го викат да се бие на страната на едни лилипути срещу други. А поводът бил, че едните белят яйцата от тъпата страна, другите от острата. Аха, знам "Катюша" на виетнамски, но няма да я пея на Андрю, щото ще стане диверсия, все пак е син на генерал от южната армия.