Въпреки, че много пъти съм бил във Велинград или съм минавал оттам, не бях ходил до езерото
"Клептуза", направено през 30-те години на миналия век. Имах някаква детинско романтична представа за това кътче от една цветна картичка, която баба ми беше получила от сестра си, която пък е била там на почивка. Днес си викам - и така и така съм тук, ще заведа поне Агата да се повозим на лодка. Романтиката от нагласите ми се постопи, когато вляво от пътя се появи циганското гето на Велинград, пред него бледенят дори копторите на Шумен, Варна или Благоевград. Пътят до езерото е тотално разбит - явно не е бил приоритет по времето на кмета Фидел Беев, но не се вижда и новият кмет Иван Лебанов да е направил нещо. На три пъти спирах да питам за пътя за езерото, подценявайки джипиеса, защото не исках да повярвам, че сред тези боклуци някъде е Клептуза. Как да е - стигнахме. Всичко наоколо в стил "съборен социализъм" - съчетание от романтично минало и капиталистическа алчност от началото на 90-те години на миналия век. Тате, искам на лодка. Хубаво, лодка-лодка. Лелка с оръфан тефтер записва часа и крещи на набит мъж в анцуг "Плати`а полоин час". Лелче, билет няма ли, питам. Нема, отговаря. 7 лева за 30 минути, не ми е за билета толкова, ама нали е и застраховка, в случай че нещо стане. Качваме се с Аги, Дорота и татко, майка остава на брега да пие кафе по накацалите отсреща ресторантчета. Удря на камък. Не гледай сичките страници на менюто, само теа от скарата, съветва я студено сервитьорът, роден сигурно на 9 септември и облечен в черен костюм сигурно от времето на бай Тошо. Може и да е работил в "Балкантурист". Кафе нема, водата се повреди, обяснява келнерът. Ние правим още няколко кръгчета, гложди ме идеята, че десетина колелета се въртят, пък никой не къса билети, слизаме на брега и пак питам - защо няма билети? Абе като искаш токова, иди до ресторанта да ти дадат една касова бележка за 7 лева. Лелче, викам, не ми трябва касова бележка а билет. Задава се друг едър с анцуг - кво има сега тука, проблем ли? Викам - да, нямате билети. Абе имаше, ама свършили са, вчера имаше, вика мъжът. Не му вярвам. Не ходете на "Клептуза".
Въпреки, че много пъти съм бил във Велинград или съм минавал оттам, не бях ходил до езерото "Клептуза", направено през 30-те години на миналия век. Имах някаква детинско романтична представа за това кътче от една цветна картичка, която баба ми беше получила от сестра си, която пък е била там на почивка. Днес си викам - и така и така съм тук, ще заведа поне Агата да се повозим на лодка. Романтиката от нагласите ми се постопи, когато вляво от пътя се появи циганското гето на Велинград, пред него бледенят дори копторите на Шумен, Варна или Благоевград. Пътят до езерото е тотално разбит - явно не е бил приоритет по времето на кмета Фидел Беев, но не се вижда и новият кмет Иван Лебанов да е направил нещо. На три пъти спирах да питам за пътя за езерото, подценявайки джипиеса, защото не исках да повярвам, че сред тези боклуци някъде е Клептуза. Как да е - стигнахме. Всичко наоколо в стил "съборен социализъм" - съчетание от романтично минало и капиталистическа алчност от началото на 90-те години на миналия век. Тате, искам на лодка. Хубаво, лодка-лодка. Лелка с оръфан тефтер записва часа и крещи на набит мъж в анцуг "Плати`а полоин час". Лелче, билет няма ли, питам. Нема, отговаря. 7 лева за 30 минути, не ми е за билета толкова, ама нали е и застраховка, в случай че нещо стане. Качваме се с Аги, Дорота и татко, майка остава на брега да пие кафе по накацалите отсреща ресторантчета. Удря на камък. Не гледай сичките страници на менюто, само теа от скарата, съветва я студено сервитьорът, роден сигурно на 9 септември и облечен в черен костюм сигурно от времето на бай Тошо. Може и да е работил в "Балкантурист". Кафе нема, водата се повреди, обяснява келнерът. Ние правим още няколко кръгчета, гложди ме идеята, че десетина колелета се въртят, пък никой не къса билети, слизаме на брега и пак питам - защо няма билети? Абе като искаш токова, иди до ресторанта да ти дадат една касова бележка за 7 лева. Лелче, викам, не ми трябва касова бележка а билет. Задава се друг едър с анцуг - кво има сега тука, проблем ли? Викам - да, нямате билети. Абе имаше, ама свършили са, вчера имаше, вика мъжът. Не му вярвам. Не ходете на "Клептуза".
2 коментара:
Погледни циганските "потайности" в Пловдив (тук има две цигански гета,огромни), София или Сливен и ще бъдеш поразен от невероятната мизерия с огромен мащаб!
Жалка картина. Сещам се за едно такова езеро, видях същото, когато бях на почивка в Турция. Не знам дали оправиха Клептуза, все пак толкова години са минали. Много потенциал има, поне визията да се подобри.
Публикуване на коментар