
От няколко дни се каня да си купя хубаво кафе и да си го смеля някъде като "за турско". Жалко, че няма виетнамско. "Турското кафе е виетнамско", пишеше някога в едно заведение, а кафето от онова време имаше някакъв незабравим вкус. Сега пия предимно нес, мокачино или капучино, а искам да си направя турско кафе като едно време в общежитието на "Шуменска комуна" 22, където живеех с баба ми. Маминка смесваше кафето с ръж и леблелия и ставаше една много приятна смес, а утайката скърцаше между зъбите ми и пускаше допълнителен вкус. Сетих се за турското кафе в една кафеджийница в Трявна. "Подсладете живота си! Глезенки от бабиното време", пише върху резбованата реклама. Купихме си захарни петлета, като ония по селските сборове, ама по-добре докарани откъм дизайн, Агата май за първи път видя захарно петле. Пихме турско кафе в джезве на пясък, седнали на трикраки столчета и големи софри, хората се сменяха нон стоп, едни станат, веднага седнат други на тяхно място. А вътре! Вътре в магазинчето имаше и небет шекер и от ония захарни бонбони, които продаваха на автогарата в Шумен и на панаира в Хитрино.
Няма коментари:
Публикуване на коментар