
Ходихме с
Дорота и
Агата до
Преображенския манастир, май за последно бяха ме водили когато съм бил на възрастта на Аги. Имам снимки някъде от това време. Само дето от снимките живи сме останали само аз, майка, татко и вуйна ми. Запалихме свещички и за живите, и за тия дето вече са при звездичките, както казва Агата. По пътя минаваме през Самоводене и гледам - шуменско автобусче и характерния мустак на Наско, байрактарят на заврените зетьове от село Велино. Оказа се, че заврените зетьове от Велино са пристигнали за събора на побратимите си от Самоводене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар