След като се завърна от Адапазаръ Али Риза-бей не се прибра вкъщи. Няколко дни той бродеше из града, нощуваше у познати. Но удариха зимните студове, горкият той настина и се разболя. Добре, че негов другар се погрижи и го настани в болница. Но остана там не за дълго. Веднъж пред сградата на болницата спря автомобил, от него излязоха Хайрие хънам и Лейла. С плач и вопли двете се хвърлиха към Али Риза-бей.
- Ах, татко, трябва да се махнеш оттук, няма да те оставим сам, - хлипаше Лейла.
- Постоянно се инатиш, Али Риза бей, поне сега ме послушай, - дуднеше Хайрие ханъм.
Но безпокойството на Хайрие ханъм беше напразно.
Старостта и болестта бяха сломили духа на упорития Али Риза бей. Вече нямаше нито сили, нито воля да се бунтува. Като дете се раздваше на идването на жена си и дъщеря си, все се опитваше нещо да им разкаже, но езикът му не го слушаше. Стана така, че старият смъртно уморен човек изведнъ се разплака, а тялото му трепереше в конвулсии..
* * *
Хайрие ханъм заедно с Айше се премести при дъщеря си на площад Таксим, а къщата на улица Долап даде под наем. Адвокатът идваше при любимата си не често – два пъти седмично, когато успяваше да избяга от свадливата си жена. Горкичката Лейла скучаеше сама в огромния апартамент. В началото трябваше да се задоволява с компанията на прислужничката си, после се появиха майка и и сестра и Айше. Живееше Лейла охолно – слава богу на богатия адвокат не му свидеха парите. Но от житейските работи Лейла нищо не разбираше. Добре, че майка и навреме успя да вземе домакинството в умелите си ръце.
В просторния апартамент на Али Риза бей му дадоха най-хубавата слънчева стая с прозорци към морето. Грижовното внимание и спокойствието не закъсняха с резултата: АЛи Риза бей бързо се пооправи. Много скоро се разкарваше вече по стаите, почуквайки с бастун или сядаше край клетката с папагала, любимеца на Лейла и му даваше уроци, макар и на него самия езикът му да се въртеше все ще трудно.
Старият Али Риза-бей стана по-весел. Когато вкъщи се събираха гости, приятели на адвоката, старецът не оставаше настрани. Ту се въртеше в кухнята, помагайки на Хайрие ханъм, ту заедно с Айше, вече красива 15-годишна госпожица разнасяше разхладителни напитки или пък, след продължителни уговорки се съгласяваше да потанцува с дамите и забавляваше гостите, измисляйки някакви завъртяни стъпки.
Когато на Али Риза бей му омръзваше да седи вкъщи, го изпращаха на разходка. В такива случаи го обличаха в нов костюм, слагаха го в открита кола и го караха да подиша чист въздух. И стареът беше на върха на блаженството си, радваше се също като дете, което са облекли в празнични дрехи и са закарали да се повози на въртележка.
И само от едно се страхуваше Али Риза-бей – да не би случайно да срещне някой от старите си приятели, посетители на кафенето.
(преводът - мой)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.