Седат Кадир, Дениз Джелял, Гюнай Тефик и др. Това не са финални кадри от "Листопад" и "Перла", а нещо, което бих нарекъл началото на края. Първият става заместник-кмет по социални дейности и здравеопазване, вторият на отдела по здравеопазване в община Шумен, а третият заместник-управител на "Общински паркинги и гаражи". Май ще има и още. Филмът е толкова блудкав, колкото голяма част от турските сериали. Той е обикновено градско момче в бедна България. Зарежда автомобилите на прашна бензиностанция в малък град в Севериозточната част на страната, лъска тенекиите на луксозни лимузини в автомивка, големите му хубави очи се отразяват в металиковия лак с някаква тъга и мечта, някога и той да седне зад конете на една такава лимузина. Той е трудолюбив и упорит, хваща се да учи и в крайна сметка справедливостта, която, както знаем я има само по филмите, възтържествува и дрипавото бензанджийче се изправя в костюм и вратовръзка на портите на града, за да се превърне в принц. Е, хайде да не е точно в принц, а в заместник-принц по здравеопазването. Подобна е историята на медицинския брат Дениз Джелял, който от някаква службичка в ТЕЦ-а кацва в началническия стол на шуменското здравеопазване *. Господ да го пази! Здравеопазването, не Джелял. Най-много ме развесели изпратената впоследствие втора биография на малкия принц, в която бензинджийското му минало, този най-романтичен може би период в цялата му биография, е зачеркнато с лека ръка. Вместо това младежът е написал, че владее отлично с писане, четене и говорене латински език. Така поне като дойде латинска делегация на посещение в кметството, няма да трябва преводач, а новият заместник ще говори с гостите на майчиния им език. Както и да е, майтапите настрана, но каквито и да са аргументите, накарали кмета Красимир Костов да подпише това назначение, аз лично оставам с чувството за горчивина в гърлото и кръв на езика. Като да са ми забили един право във физиономията. Не се прави така!
* Такава беше първоначалната непроверена информация, после се оказа, че става шеф на отдел "Социални дейности", но това не променя съществено нещата.
Оооох, ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Винаги ще се намерят хора, които да впишат "мъртви езици" в биографията си. Досега си спомням още два случая: видна местна журналистка, която владееше "арамейски" и т.н., един случаен познат, който владееше "древногръцки"... No comment! А зам.-кмета, ако го накарам да определи подлога и сказуемото в една латинска сентенция - едва ли ще успее. Или да ми спрегне глагол... По неговата логика, всички теолози владеем писмено, четем и говорим на "библейски иврит", "арамейски", "латински", "средногръцки" и "църковно-славянски" езици (защото сме ги учили с години)....
ОтговорИзтриване