Когато старите години бяха нови

Всяка минала година някога е била нова. Както старите зелени москвичи, които още могат да бъдат срещнати по улиците с пробити от ръжда и спомени калници, а някога в деня, в който са излизали от "Мототехника" са лъщяли от гордост, ухаели са на машинно масло и изкуствена кожа. Изписана с цифри 2 0 1 0 сегашната нова ми изглежда някак си много странна. Като нови обувки, които изглеждат интересни и лъскави, но не знам ще ми бъдат ли удобни или ще ми докарат пришки. Вчера се върнах в спомените си към 1980 - трябваше да пишем научно-фантастическо съчинение на руски език за бъдещето. "Прекрасното далече", скрито зад магическите цифри 2000, изглеждаше роботизирано, без физически труд, с три таблетки за първо, второ и трето вместо супа пиле и компот за обяд, с автомати, копчета, летящи коли. Днес се връщам към тази представа с усмивка. И също с усмивка се сещам за старите години, които някога са били нови. Събудихме се в 8.30 и почти 7-годишната ми дъщеря цъкна телевизора. Разказах и, че допреди 20 години телевизията беше една, с две програми, а след новогодишната нощ програмата на следващия ден започваше в 12. Е, тате, какво си правил тогава сутрин като станеш? Нямах и компютър, нито знаех думичката дори. Сетих се дори, че и телевизор нямахме с баба ми, при която живеех до седми клас. Но пък си купувах по 2-3 книги всяка седмица, изчитах ги и отивах в книжарницата (не библиотеката) за следващите. На нова година се събираха големи компании с приятелите на нашите, страшно много хора за сурвакане. После обикалях къщите в квартала, у нас пък идваха да сурвакат съседчетата. Освен парички и лакомства получавах и малки гевречета. Обичах да ги сложа на плочата на нафтовата печка да се зачервят и така ги срусквах. Някъде през 1977-78 за първи път ми дадоха жълтеникава 20-левка с Георги Димитров. Знаех, че са много пари. Но се радвах и на едното левче, което всяка година ми даваше прабаба ми Иванка, когато ходех да я сурвакам на село. У нас сега никой не идва да сурвака, въпреки, че във входа има доста деца. Преди години в очакване приготвях по някоя торбичка с лакомства и хартиени двулевки, но така си оставаха без на вратата да звънне сурвакарче. И дъщеря ми няма много чичковци и лелички за сурвакане. И ми е малко мъчно. Събудих се на нова година у нашите. Някога в 8 камбанката на вратата вдигаше на крак цялата къща, циганчета на тумби идваха да сурвакат, майка ми приготвяше подаръчета и паричка за всички. Сега входът се заключва и така обитателите на блока се "спасяват" от сурвакарите. На мене циганчетата - сурвакарчета ми липсват. Както и много от старите нови години и хората, с които сме ги посрещали, които са остарявали заедно стях и, които един по един са оставали назад в календарите. Честита нова година!