Македония, моя любов

В оставащите минути път между Кюстендил и македонската граница гледам да оставя настрана мазния образ на Божидар Димитров и досадните му бръщолевения на македонска тема и да се отдам на същинската част на пътуването ни без стереотипи и предразсъдъци. Иде обед, сутринта сме тръгнали в 3.30 от Шумен, дланите ме болят от стискането на волана при преминаването на Ришкия проход (пак е много зле). До мен отпред е Дорота, отзад са Аги с Митко и Зоя. Първата цел е Скопие, в сребристия GARMIN вече съм вкарал и адреса - хостел "Хостел" на ул. "Антон Попов" (сега със сменено име, което не запомних). Българската граница минава без излишни формалности, ако не броим тъпия въпрос на граничаря: "Какво работите?". Е нищо, поне да му е ясно, че журналист, данъчна и служител на НОИ няма да му бутнат нищо. Поне по вицовете - свикнали са да получават. А на жена ми последния път не и увеличиха заплатата, така че за рушвети няма. Майтап де. То няма и за какво да рушветираме. Откъм македонско три-четири коли преди нас. Работи едно гише. Някакво шопе със софийско ауди, нахално копеле, се бута току отпред и ги изпреварва и четирите. Македонците се бавят, в страничната лента има два български автобуса. Работят с маски на лицата и гумени ръкавици - заради свинския грип. Както и да е, минава половин час, но пък връщаме часовника час назад и газ към Скопие. Качваме магистралата и на няколко пъти плащаме по левче-два за път, също на няколко дебнат македонски катаджии с радари. Скопие - в сандвич - отдолу планината, малко зелено за салата, а отгоре три реда облаци, които предвещават буря. И вдясно в зеленото - едни тънки високи като клечки за зъби минарета тип "саудийска помощ за брат`та мюсюлмани" - дразнят, признавам. Такива ще видим доста - аз им викам дву- и триетажни - заради двете или трите пръстена-балкона по тях. Като противовес вляво е масивният 66-метров "Милениумски крст" на върха на планината Водно. Кръстът е вдигнат през 2002 година и е финансиран от македонската православна църква, правителството и дарители от Македония и македонци по света. От миналата година в него има и вграден асансьор, но нямаше време да се качваме дотам. Като видях после ислямизацията на Скопие и градове и паланки след него, си мисля, че тоя кръст не ще да е от ербаплък, а от страх и като реакция на пълзящата, ба, тичащата мюсюлманизация на страната. Точно докато влизаме в града плисва дъжд. На светофара до нас изсъсква раздрънкан автобус - мерцедес в националните цветове на България с надпис "Влез" на предната врата. Не влизаме, защото завиваме надясно и след малко сме пред хостела. Въодушевен съм, въпреки, че е доста хипарски, има безжичен интернет, а ние не сме в общите помещения а в самостоятелна квартира в съседната къщичка. Дамите малко мъркат, Агата вика, че не и харесва: Гадост! Следващия път тате поне етажи да има 5-6, ама поне хотел да е, мърмори дъщеря ми по пътя. Дааам.. тя е малка, но вече знае. Въртим два-три телефона до България направо от компютъра с помощта на VoipDiscount (за тази програма в отделен пост) и към 2 следобед скопско време вече сме по улиците на града. На 26 юли 1963 година земетресение от 6.1 по Рихтер разтърсва Скопие, разрушени са 15 800 жилища, 28 са повредени, 1070 души загиват, 3000 са ранени. Спомен за бедствието е сградата на някогашната жп-гара - сега музей. Часовникът върху фасадата е застинал на 5.17 - мигът в който удря трусът в юлската утрин. Отсреща през 2003 година е издигната скулптура на полегнала ранена жена, без лява гръд, няма го сърцето и.

По бул. "Македония" обаче кипи живот, а палави бронзови фигурки направо молят да бъдат снимани. Деликатно, почти дискретно слагам ръка върху задника на доста висока брюнетка - и аз да барна девойка у Македония. Тоя лаф вече е христоматиен - обявата по заведения "Барам девойки" всъщност означава, че се търсят момичета за работа, но иди ги разбери македонците. Както и това - "Авто перална" - по нашему автомивка. Кърти и надписът "Бушиме уши" - сиреч пробиват уши за обеци. В "Рамстор" гледам приказки за деца "Заспаната убавица" и "Црвенкапа" - "Спящата красавица" и "Червената шапчица". Купих едната на Аги, много смешни, бе тате, вика, тия приказки. Доста сме шумни и като видят, че говорим на български ни гледат с любопитство. На една каса на излизане от магазин галят Аги по косата: "Ги гледаш ли Айдолите? За кого викаш?". За съжаление ние тоя филм не го следим, но добре са Митко и Зоя, та те да ни измият очите. Иначе и в закусвални и заведения плазмите пуснати и оттам гледат Иван, Андрей оная македонката и кандидатите за славеи. (Следва: Отатък моста)

Оттук за албума ми "Скопие скопие" във Facebook