Живея. Насилвам се. Нямам идея
защо да се радвам вече не смея.
И вяра, и сили – къде са отишли?
Къде си загубих чистите мисли?
Усмихвам се тъжно – в мен забити стрели
ме довършват по малко – не оставят следи.
А във гърлото нещо тежи и напира.
Изгарям отвътре, а отвън съм търпима.
Във стомаха ми сякаш се събира олово.
Не звучи и красиво даже моето слово.
Изпепелиха ме чувства, пилеят ме дни.
Преглъщам тревоги, не преследвам мечти.
Ако можех да плача ще прелея дори.
По-мъртва от вчера, днес живея – почти.
* Заглавието мое, стихчето на Ана-Мария **
** Една чатърка, с която се знаем вече 100 години, а сякаш беше вчера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.