22 декември 2008 г.

портоКАЛНО време

Сигурно имам вече читатели на блога, достатъчно млади, за да не си спомнят, че навремето портокали имаше само за Нова година. Имаше даже и песничка, в която се пееше "... мандарините у нас, ето идва дядо Мраз". Поне в сезона портокалите не ни липсваха. На ъгъла до сегашния ми офис имаше плод-зеленчук. Продавачката леля Гина беше приятелка на майка ми и винаги се уреждах. Бях в седми клас, когато бях уредил и няколко щайги портокали за училищния "купон" в "Базовото". Защо се сетих за портокалите и леля Гина. Тая нощ ми звъннаха за убийство пред портала на "Сердика", оказа се, че убитият е един от синовете и. Кална история, връщал се е от банкет, може и да не е искал да се харчи за такси, минал напряко през гарата и до млекозавода в гръб трябва да го е връхлетяла кола. Шофьорът е избягал, полицаи са плъзнали гледам навсякъде, оглеждат паркинги, таксита. Какъв трябва да си да претрепеш някого с колата си и да се скатаеш? Хубаво, дори и да не го намерят, как ще живее тоя човек с тайната, че е убил човек? Навръх Коледа, по портокалено време...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.