В лесу родилась елочка...

В лесу родилась елочка, в лесу она росла. Нашата не е от гората, а от "Метро". Купихме я преди 3 години и на практика вече сме спасили 3 дръвчета от изсичане. Но съм тръгнал да разказвам за друго. За песничката "В лесу родилась елочка", която знаеше всяко дете от моето поколение, учило руски език в училище. Почти бях сигурен, че стихчето е дело на съветското поетично изкуство. А не е. Стихчето е написано преди 105 години - през 1903 година от една гувернантка - младата учителка Раиса Адамовна Кудашева (по баща Гидройц). В навечерието на 1904 е отпечатана в детското списание "Малютка" в Петербург. Шлагер става през 1905 година, когато агрономът Леонид Карлович Бекман я облича в ноти. Всъщност Бекман не разбирал от ноти и просто тананикал песничката на дъщеря си Вера за рождения и ден на 17 октомври. На този ден обаче се родила и втората му дъщеря Оля и таткото подарил песничката на двете. На нотния лист я записала майката на момиченцата - пианистката Елена Бекман. После влиза в задължителните програми, а преди 5 години московското кметство реконструира хита в желанието си да учи децата на екология. Вече елхичката не идва при децата от гората, а те ходят в гората да я видят: "В лесу у нашей елочки мы водим хоровод, Придем на праздник в гости к ней мы снова через год. Жива осталась елочка, в лесу она растет. И много-много радости детишкам принесет." Интересното е, че след идването на власт на болшевиките през 1917 година украсяването на елхи е забранено. Традицията е възстановена едва през зимата на 1936-1937 година, но украсяването вече ставало не за Рождество Христово а за Нова година. Тогава се раждат и Дядо Мраз и Снежанка. Снежанка е съветско изобретение и е взаимствана от пиеса-приказка на Александър Островски от 1930 година. Та така - с украсени елхи, дядо Мраз и Снежанка СССР за първи път посреща Новата 1937 година. След 9 септември 1944 година съветската традиция се пренася и у нас. Аз лично изпитвам мъничко носталгия към дядо Мраз, въпреки, че винаги съм знаел, че това е чичо Ставри, огнярът в 13-та ЦДГ, където ходех като малък.