На тая вехта снимка съм делегат на 39-ия конгрес на БСП през септември 1990 година, две-три седмици след подпалването на Партийния дом. Предишният конгрес се водеше 14-ти номер, но на БКП и след преименуването и номерацията се промени и стана номер 39. На този конгрес се представих добре. С др. Любомир Шаренски, пролетарий от КТА "Мадара" не само гласувахме, но и отстоявахме позицията си против смяната на партийната символика - против смяната на петолъчката с измислената роза. Ветераните партийци, разбира се се кефеха, как ревностно защитаваме комунистическите идеали и при гласуването предложението на ръководството воглаве с др. Александър Лилов не срещна подкрепа и конгресът реши петолъчката да си остане. Настана смут, щото никой не очакваше. И тогава пуснаха в ход оня мъж, дето гони трамвая на Станишев - майор Деянов. Сергей (не Станишев) излезе емоционално на трибуната и каза в общи линии, че когато навремето баща му е защитавал лявата идея, той не е имал дамгосана на гърдите си петолъчка, че идеята е в сърцето му, пълно с червена като розата от социалистическия символ кръв. Естествено, че го изпратиха с аплаузи и ставане на крака, точката беше прегласувана и розата смени звезичката. За сметка на това в кулоарите на конгреса, където се бяхме събрали членовете на Федерацията на българската социалистическа младеж воглаве с Фидел Косев (де е аджеба тоя пич сега?) днешният проф. Драгомир Драганов ме нарече млад сталинист, гад с гад такава. До ден днешен не мога да му го простя, хаха. Ама което си е верно - верно. Аз и на референдума в основната партийна организация на БКП в ОК на ДКМС бях против смяната на името на БСП с идеята, че не можеш да си легнеш комунист и да се събудиш социалист. И при гласуването бяхме двама. Любопитно е, че вторият беше Найден Косев, тогава секретар на ОбК на ДКМС, сега шеф на просветата в Община Шумен. Впоследствие слязох от този трамвай, ама като гледам тия от снимката, сега всичките, без покойниците са уредени от Партията на различни постове. Е там, Стефчо Баев се вижда. О, и на един от покойниците сина му, гледам. Май не съм бил много далновиден. Хаха, майтап бе. Никога вече партия! А иначе - нямам грам угризение. Това бяха най-романтичните ми и страстни и емоционални години. Сега съм с 8 конгреса по-стар и по-мъдър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.