Да разгледаме днешната ситуация от гледна точка на литературната класика. Ето събитието: Предсмъртното писмо на Ахмед Емин е адресирано до лидера на ДПС Ахмед Доган, до бащата на Емин и до децата му, съобщи Дарик радио, като се позова на полицейски източници. Писмото е било написано на три странички от тефтерче, открито в Емин. На първата (!!!) страница той се обръща към лидера на ДПС. По информация на bTV Емин е написал, че не е съгласен с някои порядки. Втората (???) страница той посветил на баща си, а третата (???) е обръщение към децата и съпругата му. В края на писмото Ахмед Емин е написал, че иска прошка от близките си. Източник: http://dnes.dir.bg/2008/10/21/news3500453.html
Представете си , че отивате на сигурна смърт (геройска или самоубийствена). На кого бихте написали предсмъртно писмо? Аз лично не съм се сблъсквал с подобна ситуация (пази Боже!), и поради това ще предложа да разгледаме литературната класика.
Кой литературен класик е писал писмо преди да отиде на сигурна смърт? Христо Ботев, нали? Нека прочетем неговото предсмъртно писмо:
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш във всичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те. Х р и с т а 17 мая 1876 'Радецки'“
И нито една дума към КАРАВЕЛОВ или който и да е бил друг съидейник или друг емигрант!!!
Защо класическата литература е класическа? Ами защото има непреходен (т.е.универсален във времето и пространството) поглед над живота и смъртта.Или с други думи: по съм склонен съм да вярвам на версията на Ботев, че като тръгне човек да мре и може да напише писмо – то обръщението ще е към любимата, майката, децата, изобщо – семейството. Но едва ли към съратниците и партийните вождове.
Ало, ченгетата – измисляйте по-правдоподобни версии!
Бог да прости Ахмед Емин.
Добавка: прочетете и „Прощално“ на Вапцаров. Да пише нещо за председателя на Партията?!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.