Клоунът Пепе - за веселяка пред кафе "Гергана"

Баскерът - съвременният шут

Красимир Крумов (Монитор)

Тате, тате, виж го колко е смешен - малко момиченце показва мъж с гащеризон и поведение на хлапак, който се закача с минувачите по стъргалото в Шумен. "Хулиганът" върви плътно след замислен мъж с протегната над главата му бухалка и аха, да го цапардоса. Усетила върху себе си погледа на останалите минувачи, жертвата се усеща, обръща се, а насядалите по кафенетата граждани и гражданки избухват в нережисиран смях. Нещо като телевизионния ситком, само че на живо. Представлението е тип баскинг - популярна в Западна Европа форма на уличен перформанс, изградена върху комедия на ситуацията. Баскерът не проси, а предлага изкуство, което публиката, ако е доволна, заплаща."Хулиган" е 25-годишният клоун Пепе, по паспорт съименник на експрезидента Петър Стоянов, само че е от Разград. Пепе си е харесал един "парцел" от 500 квадратни метра по плочника срещу кафе "Гергана" в Шумен и в този периметър разкарва широките крачоли на гащеризона си за забавление на малки и големи. За номерата си майтапчията идва от Разград. "Хората в Шумен възприемат моето шоу по-добре - тук има традиции на театър, на изкуство повече, отколкото в други градове. На хората им е познато и не изглеждам като някой луд, който се опитва да събере внимание върху себе си или като просяк, който е тръгнал да изкарва жълти стотинки на улицата" - споделя той. През пролетта работел в Шумен почти всеки ден. Харесва също публиката и условията на още две места - в Благоевград и в Русе. В родния му Разград изкуството му не среща правилното разбиране за неговите шеги и майтапи. "Има неща, за които ме дърпа някой настрани и вика: Що се правиш на палячо!" Представленията на Пепе нямат определен ден и час. Идва и се ориентира, когато има публика. Сигурно са го наели от кафенето, коментират помежду си минувачи, които са забравили закъде са тръгнали и стърчат на едно място насред плочника. Не, не е нает от собственик на заведение. Приятели сме, нямат нищо против, но нямам финансова облага от тях, обяснява съвременният шут. Това, което правя, като пари на улицата е изцяло от публиката. Преди 6 години започнал да учи актьорство в Пловдивския университет, изкарал две години, но не му допаднало това, което правел. По това време се запознал с учителя си Ивомир Игнатов-Кени, куклен актьор, популярен в Пловдив със своето Stand up шоу, което представя по главната улица в Стария град. Първите стъпки Пепе направил заедно с Кени по клубове. Едно лято изкарал на Корфу в Гърция, а тази година има четири участия в баскер фестивали, които събират улични артисти от различни жанрове. Явно е бил атрактивен участник, защото вестниците и електронните портали в полския град Бидгошч илюстрирали статиите си за фестивала "Basker Bus" с изпълнения на българския клоун.Главният момент в номерата на Пепе е нахлуването в личното пространство на случайния минувач - било то с плътно приближаване до него, небрежна прегръдка през рамо или втренчен отблизо поглед. "Приближавам се до някого, който няма идея за какво става въпрос. След като проникна в личното му пространство и променя ситуацията, се опитвам да го оставя той да вземе решение за изход от тази ситуация и това е смешното в моето представление. Не моите номера, а реакцията на хората, с които влизам в контакт. Това е агресивната клоунада. Има всякакъв вид хора - с адекватни реакции и с неадекватни. Едно успешно представление е взаимодействие с правилните хора." Пепе ги подбира според държането, как изглежда, как върви, как говори със спътника си, ако не е сам, дали блее, дали бърза занякъде. Има хора, които импровизират с думи, а Петър Стоянов импровизира с действия, жестове и мимики. При неуспех? Засега не е ял бой, но са го… наплювали.

Арсенал
Червен нос

Пръскалка с вода

Свирка - основно средство за комуникация.

Моделиращи балони - фигури за деца и възрастни от балони.

Колеги от средновековието

Баскерите не са новост по българските земи и макар името им да не е било толкова модерно, тяхното изкуство е било познато още в Средновековието. Доказателствата са в графичните изображения на глумци, шутове и улични музиканти по стенописи от това време. Така например в датираната към 1350 година църква "Света Богородица" от скалния комплекс в Иваново са запазени добре евангелски изображения, които обаче отразяват бита и нравите на българския град от онова време. Така в сцената с възлагането на трънения венец на Исус Христос художникът е нарисувал вляво от основната фигура три образа - на музикант, на мъж, който ходи на ръце, и на глумец, който размахва дълги ръкави. Нормално е този, който е изписал образите, да е изграждал представата си за това, как изглежда градът от това, което вижда в ежедневието си. Българите били купонджии и по онова време - играели, смеели се, забавлявали са се и "черно на бяло" за доказателство може да служи и рисунка от Хрельовата кула - в западната част на параклиса е известният стенопис с изрисувани музиканти и хора, които са се хванали на нещо като хоро. По улиците на Средновековна България обикаляли пътуващи музиканти, акробати и обикновени измамници, придружавани от нетипични за нашия климат животни.