Мобингът - начин на употреба (предизвикано от истински случай)

Преди година две обяснявах на една приятелка какво е мобингът. В западната цивилизация с това понятие се обозначава една нова или може би наново идентифицирана болест на обществото, свързана преди всичко с работното място и училището. В някои страни т. нар. мобинг вече е залегнал в законодателството като инкриминирано деяние и като проява, с която се води борба. Мобинг произлиза от английското mob - нападам, нахвърлям се върху някого. Изразява се в психотерор на работното място като резултат от икономическото положение, като невъзможност да се защитиш от страх, да не останеш безработен. Жертвата обикновено не усеща още в началото, че е станал мишена на постоянни нападки, а когато това “лъсва” на бял свят, тя е неспособна на отвърне на удара, поради първоначалния шок, че колегата или шефът, до вчера нормален човек, се е трансформирал в най-страшното митично същество от кошмарите – в Чудовището, целящо да ти отнеме работата, реномето, мечтите, сигурността и щастието. Тъй като за повечето работещи днес хора наличието на работа е извор не само на пари и независимост, но и носи насладата за приятно изминат ден. Жертвата тотално обърква представите за добро и зло, става мнителна и сприхава спрямо всичко и всички, което се използва от натрапника, като повод да докаже на останалите, колко излишен и вреден е подложения на терор. Това по цитати от Петра Лимоза. Мислите си, че това не ви засяга? И аз така мислех. Докато се оказа, че се намирам в същите лайна, а жертва на мобинг е член на моето семейство, жена ми. Разбира се, че ще отвърна на подобни действия с цялата строгост на характера ми, за да защитя честта на жената, която е родила детето ми и за която съм единственият човек, на който може да разчита в тази чужда за нея, а май и за българите страна. Не бива да има илюзии, че ще оставя долни парцали, които се имат за хавлиени кърпи (цитат по цитат при Жоро Неделчев) да плюят в очите на семейството ми. Ай сиктир!