Това с педалите май не е на място, защото става дума за водни колелета, а ние бяхме със сухоземни. Тоя път нямаше издънка и минах по цялото трасе, общо навъртяхме към 20 километра. Само дето бяхме в намален състав - с ME40_TURIST и Iscream. Zappa и Tolito ги .jpg)
нямаше да ни изкарат въздуха, вероятно затова стигнах до финала. Трасето май го избира Ани - от обръщача на "Българанов" по шосето към Лозево, оттам - Телевизионната кула, Климатичното, Стария град, Теменуга, Паметника. Току на излизане с Мечо напитихме една череша, надвиснала над оградата до автоспирка "Втората чешма". От лозевския път отбихме малко преди асфалта по черна, утъпкана с борови иглички пътека и се караше добре въпреки баира. Общо взето никакви приключения. Така стигнахме и до Паметника, викаме там да видим какво.jpg)
правят космонавтите, та ходихме на не знам как му казват, май Източния старт на парапланеристите. Погледахме като си плющят крилата и хвърчат, гледаме Митко (Лавочкин), се оглежда за втори пътник, щото бил с тандем (хвърчило за двама). Аз нали съм кавалер, отстъпих на Ани. Там велосипедната част за нея и мене приключи. Натоварихме колелетата в опела на Лавочкин, Iscream на хвърчилото и... айдеее.... Макар, че си имаше предистория, Ани я облякоха в по-топли дрехи, че нагоре било студено, хубаво, ама те големи, та се наложи да и ги монтират към тялото с тиксо. Стана като с бандерол, хем да не и налитат във въздуха, щото после с Мечо проверихме бандерола, цял беше. Та, изпратихме я по въздух с обратна разписка, аз се качих на опела на Лавочкин, Мечока с колелото и двамата с него представлявахме делегацията по посрещането на поляната южно от градския басейн. Там наистина сритахме Iscream по задника и двамата, щото такъв бил редът, някой като лети за първи път. Кога друг път ще ни се отвори такава възможност. Това беше в общи линии. Аха, докато чакаме полета от Платото видях, че ме е налазил кърлеж. Явно съм го посмачкал като съм седнал в колата и се наложи да ходя на спешен кабинет да го вадят. Биха ми и "Тетанус", сега един месец мога да шаря горите. Та, ето излитането:
...и кацането:.jpg)
нямаше да ни изкарат въздуха, вероятно затова стигнах до финала. Трасето май го избира Ани - от обръщача на "Българанов" по шосето към Лозево, оттам - Телевизионната кула, Климатичното, Стария град, Теменуга, Паметника. Току на излизане с Мечо напитихме една череша, надвиснала над оградата до автоспирка "Втората чешма". От лозевския път отбихме малко преди асфалта по черна, утъпкана с борови иглички пътека и се караше добре въпреки баира. Общо взето никакви приключения. Така стигнахме и до Паметника, викаме там да видим какво
.jpg)
правят космонавтите, та ходихме на не знам как му казват, май Източния старт на парапланеристите. Погледахме като си плющят крилата и хвърчат, гледаме Митко (Лавочкин), се оглежда за втори пътник, щото бил с тандем (хвърчило за двама). Аз нали съм кавалер, отстъпих на Ани. Там велосипедната част за нея и мене приключи. Натоварихме колелетата в опела на Лавочкин, Iscream на хвърчилото и... айдеее.... Макар, че си имаше предистория, Ани я облякоха в по-топли дрехи, че нагоре било студено, хубаво, ама те големи, та се наложи да и ги монтират към тялото с тиксо. Стана като с бандерол, хем да не и налитат във въздуха, щото после с Мечо проверихме бандерола, цял беше. Та, изпратихме я по въздух с обратна разписка, аз се качих на опела на Лавочкин, Мечока с колелото и двамата с него представлявахме делегацията по посрещането на поляната южно от градския басейн. Там наистина сритахме Iscream по задника и двамата, щото такъв бил редът, някой като лети за първи път. Кога друг път ще ни се отвори такава възможност. Това беше в общи линии. Аха, докато чакаме полета от Платото видях, че ме е налазил кърлеж. Явно съм го посмачкал като съм седнал в колата и се наложи да ходя на спешен кабинет да го вадят. Биха ми и "Тетанус", сега един месец мога да шаря горите. Та, ето излитането:
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.