Когато се роди дъщеря ми живеехме четири поколения под един покрив - маминка, майка, татко, жена ми и малко бебе. Нашите ни освободиха спалнята си, от другата страна зад стената беше баба ми. На Изток, откъдето изгрява слънцето Агата гугукаше и правеше първите си неосъзнати още магарии, ставаше човече. От другата, на Запад гаснеше с всеки отминал ден маминка. В деня, в който Аги стана на 4 месеца, баба ми получи инсулт, а два дни по-късно си отиде завинаги. Тогава се замислих за това, което наричаме кръговрат на живота; като едно слънце, което изгрява, стига своя апогей, бавно слиза и изчезва после. Така го почувствах. Днес изпитах нещо подобно докато бях с децата от 12 ЦДГ "Смехорани" на заслон "Теменуга". В момента, в който в Шумен се прощаваха с една актриса, там на поляната бягаха деца без грижи. Може някъде сред тях да е и някоя бъдеща Рада Спасова, кой знае. Във всеки случай децата бяха
доволни, радостни и естествени. Десетина родители приготвихме храната, падна ми се честта и топлината да бъда на барбекюто, но пък се получи добре с асистентството на Хилда, която пък сновеше със суровия материал между три барбекюта. Не знам кои диваци са били горе преди нас, но беше пълно с боклуци, та преди да дойдат малчуганите Победа (фризьорката) взе две торбички вместо ръкавици и напълни цялата смет в един чувал. Като ходя насам-натам сравнявам и трябва да призная, че малко градове в България могат да се похвалят с подобни места за пикник. Аха, мернах че на паркинга до посетителския център сложиха и химическа тоалетна. Оцивилизоваме се малко по малко.
Когато се роди дъщеря ми живеехме четири поколения под един покрив - маминка, майка, татко, жена ми и малко бебе. Нашите ни освободиха спалнята си, от другата страна зад стената беше баба ми. На Изток, откъдето изгрява слънцето Агата гугукаше и правеше първите си неосъзнати още магарии, ставаше човече. От другата, на Запад гаснеше с всеки отминал ден маминка. В деня, в който Аги стана на 4 месеца, баба ми получи инсулт, а два дни по-късно си отиде завинаги. Тогава се замислих за това, което наричаме кръговрат на живота; като едно слънце, което изгрява, стига своя апогей, бавно слиза и изчезва после. Така го почувствах. Днес изпитах нещо подобно докато бях с децата от 12 ЦДГ "Смехорани" на заслон "Теменуга". В момента, в който в Шумен се прощаваха с една актриса, там на поляната бягаха деца без грижи. Може някъде сред тях да е и някоя бъдеща Рада Спасова, кой знае. Във всеки случай децата бяха 
доволни, радостни и естествени. Десетина родители приготвихме храната, падна ми се честта и топлината да бъда на барбекюто, но пък се получи добре с асистентството на Хилда, която пък сновеше със суровия материал между три барбекюта. Не знам кои диваци са били горе преди нас, но беше пълно с боклуци, та преди да дойдат малчуганите Победа (фризьорката) взе две торбички вместо ръкавици и напълни цялата смет в един чувал. Като ходя насам-натам сравнявам и трябва да призная, че малко градове в България могат да се похвалят с подобни места за пикник. Аха, мернах че на паркинга до посетителския център сложиха и химическа тоалетна. Оцивилизоваме се малко по малко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.