Хъшове

Който ходи на Божи гроб е хаджия, който ходи до Браила се нарича хъш. Така поне сме учили по литература. Пътуваме към Галац, не съм бил в тази част на Румъния. Равно, та чак неприятно. И като са се наредили едни дълги села, сякаш всеки влах е искал къщата му да гледа на стъргалото. С лафовете на Агата не знам да се смея ли да се натъжавам ли. Като почина чичо ми, искаше всичко да види, въртя се покрай ковчега, на самото погребение, наблюдава реакциите и вижда, как преживява татко, дядо и, за брат си. Та, караме през едно от селата и излиза погребение. И коментарът на Агата. Мамо, погребение. Ааа, и виж, имам поп… И си мълчим, отминахме процесията, Агата продължава: Аааа, има поп, защото сигурно на него брат му е умрял и е дошъл на погребение. Подминаваме Галац, с идеята да хапнем супа или скара в Браила, с горната презумпция - щом сме яли там чорба, сме вече с титла хъшове. На бензиностанция на ОMV доливам малко масло на колата и се двоумим какво да правим, желанието да се приберем по-бързо надделява, още повече, че не знаем разписанието на ферибота. И решаваме на кръстовището да не влизаме в града. Да, но не било писано. Срещу стопа с големи букви на оградата пише ZOO -

Зоологическата градина на Браила. Само пресичаме и спираме на паркинга до оградата. Говорих с мъжа на касата - общински паркът. Вход 60 стотинки за възрастни, 30 за деца. Спретнато, чисто, подредено. Храната на животните не я ядат във вид на осребрени фактури гледачите, ами самите обитатели, при това поднесена в приятен и за посетителите вид, дори подредена като на маса. Това подобие на ЗОО в Шумен или да го закрият, или да променят нещо кардинално, що животни измряха вътре. Близо час се разхождахме по алеите преди да тръгнем за Кълараш.

GPS N45 14.289 E027 55.940