11.32, тъкмо се се изнизали от Лвов по пътя за Ивано-Франковск. Спира ни украински катаджия. Иска документите, после и застраховката "Зелена карта", да знаете, че я търсят украинците - и на границата, а ето и тука. Пожелава ни приятен път. В огледалото виждам, че от колоната в обратна посока пак си избира кола с чужд номер, полска регистрация и спира тях. Пак да кажа за музиката, повечето радиостанции, които щракам се оказват рускоезични, а по украинските също чат-пат вървят руски парчета от соца. След срещата с милиционера върви "Здравствуй мир, Здравствуй друг, Здравствуй песен щедрый круг". Тъй като е актуална темата за протестите срещу организирането на олимпийските игри в Пекин, интересен нюанс около тази песен. Текстът е на Владимир Костров и е написан специално за Игрите на добрата воля, международни игри, подобни на олимпийските, организирани за първи път от Тед Търнър, след като американците бойкотират олимпиадата в Москва през 1980, а руснаците си връщат с бойкот на Лос Анджелис през 1984. Толкова за песничката, чиито куплет завършва със "Здраствуй добрый человек". Здраствуйте, документите моля, казва смешен катаджия, който неволно сравнявам с някакъв хибрид между Иванушка Дурачок и Румен Русев. В смисъл - катаджия като Румен и прост като Иванушка. Заслужава си да разкажа по записа от диктофона. Значи тъкмо сме малко преди градчето Снятин. Ченгето махва с палката в момента в който се изравняваме, спирам след 20 метра, но не давам назад. Идва той и иска документите, но е ясен отдалече откъм намерения, които пробляскват заедно със зъбите му от червено злато. Давам шофьорската книжка, талона на колата и застраховката. Върти отпред, отзад, отпред, отзад. Коя година, вика е произведен автомобилът. 1998. Ооо, значи 10-годишен, предполагам имате, казва, бележка от границата за минат контрол за вредните емисии в изгорелите газове, нали? Да что вы говорите, учудвам се уж с ирония. Какви глупости викам ги плещите. Даа, при нас, знаете ли, върви акция "Чист въздух". Ако колата е нова, да речем година, две три, няма проблем, но иначе трябва да мине проверка за вредни емисии. Викам му, Дорогой, не на мен тия номера, журналист съм и номерът ти просто няма да мине. И вадя картата на връвчица на шията ми. Журналист, да? Взима я, оглежда я, отпред отзад, отпред отзад, български английски. Вие викам по-добре на английски четете, на български няма да разберете. Ченгето обаче е бдително: А до коя година вика, е важността на журналистическата ви карта. Спокойно, казвам, до 2010. Върти я пак, при което си я издърпвам за връвчицата, прибирам я в джоба и гледам напред през стъклото. Вижда, че няма да изкрънка нищо и ми подава останалите документи. Мушморокът му с мушморок, намерил, ако мине номерът. Имам фонд "глоби и рушвети" от по 5 - 10 евро, но съм ги предвидил евентуално за превишена скорост, а не за разни псевдо-еколози. Снимките по-долу са от трасето до Снятин и от търговския комплекс "Арсен" в Ивано-Франковск, където спирахме за бонбони и водка. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.