Читайте, завидуйте - я гражданин Европейского Союза! Така щеше да го каже Владимир Маяковски, ако беше роден в някоя от страните членки и му се наложеше да влезе в Украйна. Не че не си давам сметка за това какво е ЕС с плюсовете и минусите му, но чисто човешки и битово го усещам с кожата си на границата с бившия СССР след румънския Сирет. Рунтавият калпак и цялата униформа на солдатката-граничарка сочат, че времето е спряло. Но не само те. Първо ни спират на портал пред ГКПП, преглеждат ни документите и ни бутват в ръцете бележка, като изрязана накриво от вестник - за вкарването на колата в Украйна и още две, за местните "имиграционни власти". Малко по-натам ни обгрижват митничари и граничари. Питат дали нямаме алкохол - Дорогой, казвам на митничаря, при цените на водката в Украйна да нося от България? Факт, бутилка водка Немироф 0.7 струва ок. 4.20 лева. Пита колко пари имам - викам - толкова и толкова, плюс кредитни карти. А той - колко има на картите, викам - ааа, това е банкова тайна. Той - не, трябва да ми кажете. Впервые слышу, му отговарям и приключваме дискусията. В този смисъл, времето в Украйна е спряло през 1987 година, когато минавах тук в обратна посока и е чакало да дойда отново. В този момент верно се гордея, че съм гражданин на ЕС. Единственото мило за ухото ми е позабравеният на живо руски. "Я русский бы выучил только за то, что им разговаривал Ленин", пишеше навремето в класната ни стая в езиковата, сега учете руски, ако искате да се разбирате добре в Украйна.20 март 2008 г.
Читайте, завидуйте...
Читайте, завидуйте - я гражданин Европейского Союза! Така щеше да го каже Владимир Маяковски, ако беше роден в някоя от страните членки и му се наложеше да влезе в Украйна. Не че не си давам сметка за това какво е ЕС с плюсовете и минусите му, но чисто човешки и битово го усещам с кожата си на границата с бившия СССР след румънския Сирет. Рунтавият калпак и цялата униформа на солдатката-граничарка сочат, че времето е спряло. Но не само те. Първо ни спират на портал пред ГКПП, преглеждат ни документите и ни бутват в ръцете бележка, като изрязана накриво от вестник - за вкарването на колата в Украйна и още две, за местните "имиграционни власти". Малко по-натам ни обгрижват митничари и граничари. Питат дали нямаме алкохол - Дорогой, казвам на митничаря, при цените на водката в Украйна да нося от България? Факт, бутилка водка Немироф 0.7 струва ок. 4.20 лева. Пита колко пари имам - викам - толкова и толкова, плюс кредитни карти. А той - колко има на картите, викам - ааа, това е банкова тайна. Той - не, трябва да ми кажете. Впервые слышу, му отговарям и приключваме дискусията. В този смисъл, времето в Украйна е спряло през 1987 година, когато минавах тук в обратна посока и е чакало да дойда отново. В този момент верно се гордея, че съм гражданин на ЕС. Единственото мило за ухото ми е позабравеният на живо руски. "Я русский бы выучил только за то, что им разговаривал Ленин", пишеше навремето в класната ни стая в езиковата, сега учете руски, ако искате да се разбирате добре в Украйна.1 коментар:
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.
И тия искат да станат членове на НАТО и ЕС.Опази боже!Пътувала съм с влак до Полша.На границата при Лвов така ни претърсиха митничарите, че няма да го забравя.Търсиха къде ли не и какво ли не.Естествено алкохол не намериха-бяхме го изпили.
ОтговорИзтриване