Българската следа е факт, не е фикция, в това се убедих преди малко на битака в Люблин. От години гледам тук цели ромски кланове предимно от Варна и Балчик, които търгуват в различните дни в Югоизточна Полша. Навремето имаше доста скандали, преди да влезем в ЕС, депортации, черни печати, сега са се установили и заемат една четвърт от стадиона, където е традиционният неделен битак "При мелницата на Краузе". Та, вървим днес с Агата по алеята между сергиите с основна цел родните цигани, разпознават се освен по боята и по специфичния си полски с българо-цигански акцент. Блууузички тааааньо, евтини блузки подвикват. Стигаме до някакъв бус с варненска регистрация, отзад разтворени вратите и опашка от мургавелки - чушките едно пакет и саздърма две, дава заявката си продавачка от близкия щанд. Стоката върви като топъл хляб. Собственикът-продавач Мехмед Аликоч разправя, че основно българи купуват деликатесите му, но от любопитство ги опитват и по-смелите поляци, че после се връщат и за още. Асортиментът е твърд - туршия, търновски суджук, черни маслини (по полските хипермаркети се намират зелените повече), лютеница, кори за баница, шпеков салам и прочие наши продукти. Мехмед разправя, че пътува всяка седмица от Варна до Люблин и обратно, разменяме визитки, от които разбирам, че се занимава с международни превози и си предлага услугите, ако ми трябва транспорт.30 март 2008 г.
Българскaта следа
Българската следа е факт, не е фикция, в това се убедих преди малко на битака в Люблин. От години гледам тук цели ромски кланове предимно от Варна и Балчик, които търгуват в различните дни в Югоизточна Полша. Навремето имаше доста скандали, преди да влезем в ЕС, депортации, черни печати, сега са се установили и заемат една четвърт от стадиона, където е традиционният неделен битак "При мелницата на Краузе". Та, вървим днес с Агата по алеята между сергиите с основна цел родните цигани, разпознават се освен по боята и по специфичния си полски с българо-цигански акцент. Блууузички тааааньо, евтини блузки подвикват. Стигаме до някакъв бус с варненска регистрация, отзад разтворени вратите и опашка от мургавелки - чушките едно пакет и саздърма две, дава заявката си продавачка от близкия щанд. Стоката върви като топъл хляб. Собственикът-продавач Мехмед Аликоч разправя, че основно българи купуват деликатесите му, но от любопитство ги опитват и по-смелите поляци, че после се връщат и за още. Асортиментът е твърд - туршия, търновски суджук, черни маслини (по полските хипермаркети се намират зелените повече), лютеница, кори за баница, шпеков салам и прочие наши продукти. Мехмед разправя, че пътува всяка седмица от Варна до Люблин и обратно, разменяме визитки, от които разбирам, че се занимава с международни превози и си предлага услугите, ако ми трябва транспорт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.