В 3.30 сутринта тръгваме с Агата и Дорота на път за Люблин. Решихме го буквално преди две седмици, без някакво предварително планиране. За да е по-лудо пътуването, изменяме и трасето – тоя път сме решили да минем през Украйна – от първи януари не искат визи за българите, за поляците са премахнати от по-рано. Необходим е само сертификатът “Зелена карта”. От “Армеец” ни го дават безплатно с анекс към застраховката “Гражданска отговорност”. В 3.30 температурата е 0 градуса, Аги ляга на задната седалка. Романтично може да кажем, че луната свети като нощна лампичка на подранили пътници и се кара по-леко. След Струйно от двете страни на шосето има сняг, всичко е бяло. Съвсем навреме минаваме границата. Тук малка изненада. От един месец е въведено нещо като предварителен контрол, симпатична полицайка ни иска паспортите още от българската страна, само да хвърли едно око. Заради българите, обяснява жената. От другата страна няколко изненади – на бензиностанцията, където обикновено си купувам винетка, този път няма. Няма и на съседната, няма и в Гюргево. Успявам една на четвъртата, но там пък ново двайсет. И трите кредитни карти, които нося, не минават през терминала. Добре, че от миналия път имам малко леи в брой. В 6 без 15 потегляме за Букурещ.20 март 2008 г.
Хайде в Полша!
В 3.30 сутринта тръгваме с Агата и Дорота на път за Люблин. Решихме го буквално преди две седмици, без някакво предварително планиране. За да е по-лудо пътуването, изменяме и трасето – тоя път сме решили да минем през Украйна – от първи януари не искат визи за българите, за поляците са премахнати от по-рано. Необходим е само сертификатът “Зелена карта”. От “Армеец” ни го дават безплатно с анекс към застраховката “Гражданска отговорност”. В 3.30 температурата е 0 градуса, Аги ляга на задната седалка. Романтично може да кажем, че луната свети като нощна лампичка на подранили пътници и се кара по-леко. След Струйно от двете страни на шосето има сняг, всичко е бяло. Съвсем навреме минаваме границата. Тук малка изненада. От един месец е въведено нещо като предварителен контрол, симпатична полицайка ни иска паспортите още от българската страна, само да хвърли едно око. Заради българите, обяснява жената. От другата страна няколко изненади – на бензиностанцията, където обикновено си купувам винетка, този път няма. Няма и на съседната, няма и в Гюргево. Успявам една на четвъртата, но там пък ново двайсет. И трите кредитни карти, които нося, не минават през терминала. Добре, че от миналия път имам малко леи в брой. В 6 без 15 потегляме за Букурещ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.