Кьошковете

Чопля си ухото какъв репортаж да направя за събота. През уикенда като ходихме да се пързаляме, на Кьошковете видях семейства от Търговище. Отседнали в Орбита и в хотела на Димитрин Вичев. Идват тука защото там нямало къде да заведат децата да се пързалят. Кьошковете като Делиормански център на снежния туризъм. С Кьошковете е свързано детството ми, над 100 черно-бели снимки, аромат на хмел и бирена мая, приключения в стил Том Сойер и много други. Пуснах парка в Google и случайно попаднах на много приятен текст на шуменската Нели Недева, лекар по образование, която сега живее в Нова Зеландия. Ето откъсче от нейния текст "България`2003 пред моето огледало":Липите в Шумен са оплели дори електрическите жици.
Има места, където са останали само тези уханни хищни дървета - те въвират клоните си в изчегъртаните прозорци на призрачни сгради, рушащи се, облещени сенки по пътя към Кьошковете. Тихо е, задушно, смрадливо и някак заупокойно. В края на опустялата улица започва гората на Кьошковете. Тя вече е гора, а не парк. Сенки на пейки, части от шадравани, тук-там отгласи от опитоменото и минало. Диво е, страшно е, няма хора. В зоопарка се мотаят павиан с червено дупе, проскубан орел и нутрия с големи като търнокоп оранжеви зъби.
А, и една подивяла от самота мечка.
Боже, колко тъга има на този свят! И мизерия.
Старите слънчеви сгради с барокова архитектура имат нови комини - иззидани накриво, от груб бетон, с по една ръждясала тръба втикната в тях. Да си личи отдалече, че сегашните им обитатели са бедняци.
Бедност, самота, тъга и разруха се лющят лениво на припек.
"Върху поломеното величие
пораснала
сиромашия.
Колиба върху замък,
върху олтар -
огнище."

Снимка: Ramirez