23 октомври 2007 г.

Топло и студено

Бях на един семинар във Велинград. Един немец каза, че хич не вярва на нашето правителство. "Не вярвам на правителството и не вярвам на партиите ви", вика немецът. И аз не вярвам на немското правителство. Прее*аха поляците с тръбата под Балтийско море, каква е гаранцията, че няма и нас да прее*ат. Викаме да го цитираме, вика - не можело. Щото щял да има проблеми. "От 25 години аз съм външно-политически съветних на ХДС-ХСС – навън никой не ме знае, но аз имам влияние и ако разкажа нещо по българското радио и телевизия и това стигне до Германия – тоя пък какво си въобразява, той не е избран, той е наш служител, той е назначен при нас." Абе малко се държа той като империалист от времето на студената война. Топла, а дори гореща беше водата в басейните и джакузитата на "Спа хотел Двореца". Дворецки обаче ги прее*аха в петзвездния хотел. Гергина и Владо. Аз още довършвах салатата, на тях им донесоха риба с краве масло и лимон, пушена пъстърва. Ускорих салатата, излязох за един телефон, върнах се, те вече минали на патешко филе. Помислих, че рибата е била предястие, ама НЕ! Сервитьорката объркала масите и пъстървата не била за нас. Прибрала им чиниите вече наядени, без да се извини. Скандал. Всщъност скандалът беше избегнат, щото се случих навън. Но ми се дояде риба. Отказах патката - викам и в Шумен патки дал господ, еле по изборите, питам девойката, да ми донесете една порция пъстърва, колко струва. Тя ме гледа, гледа ризката ми за 13 лева и вика - скъпа е, па се врътна. Скандал. Ама пак се размина, викам донесете ми една порция, но да не е ядена. Носи я, ама не цяло филе, ами на парченца. Викам - туй май... Тя почти се разплака, вика - не, ето дори и припечени филийки ще ви донеса сега... Скандал, петзвезден хотел. Ама и тоя път се размина, не издържам, когато жена плаче. Ама и викам - ще ви опиша в блога. Бас държа, че не знаеше какво е блог. На връщане минах през Троянския проход, на Беклемето сняг и лед (снимката горе). Студ.

1 коментар:

ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.