Умирам от глад, а хладилникът - като в "Технополис" - свети и празен. Има само маринован чесън и шоколад. Поне сухари малко да бяха останали... Нямаше ме повече от три седмици у дома и сега въвеждам ред, че утре си идват моите дами. Сменях релса за перде, а него самото го сложих в пералнята да го "извъртя", но май на някаква много дълга програма. Емилия ме пита след час и нещо - какво стана с пердето, добре, че не беше кекс, щях да го изгоря. Ама така пералнята си спряла и ме чака. Преди това ме хвърли в тъч Емилия, че трябвало да се глади. Ужас, 25 квадрата с ютия.... Току що го извадих обаче, то е от мачкана материя някаква и не се глади, спестих си мъките. Остава да попълня хладилника със хранителни запаси и да чакам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.