4.30 е, сега се връщам от катастрофа край Каспичан. В 2.39 ми звънна Г. да ми каже, че автобус на "Груп" се е блъснал в камион на магистралата. Преди това сънувах нещо приятно, но не помня какво точно. Тръгнах кисел, а на пътя гледката беше ужасна. На километър след OMV и на два преди отбивката за Каспичан рейсът се нацепил в спрял тир. Дясната страна на автобуса изглеждаше като изрязана със шлайф. По средата - вдясно, като заспало, с килната назад глава - убито момиче, ако ползвам жаргона на ченгетата - на видима възраст около 20 години. По документи - на 21. Момичето пътувало за Варна. Какво е, къде точно е отивало, за какво е мечтало, какво е сънувало - няма как да знам. Не знам и името му, ще го търся като съмне. Дали някой го е чакал да пристигне във Варна, дали някой го е изпратил за последно в София... И това няма да разберем. Лошото винаги може да настигне човек, настръхвам, че е пак в автобус, уж надежден транспорт. 17 септември 2007 г.
Смърт на пътя
4.30 е, сега се връщам от катастрофа край Каспичан. В 2.39 ми звънна Г. да ми каже, че автобус на "Груп" се е блъснал в камион на магистралата. Преди това сънувах нещо приятно, но не помня какво точно. Тръгнах кисел, а на пътя гледката беше ужасна. На километър след OMV и на два преди отбивката за Каспичан рейсът се нацепил в спрял тир. Дясната страна на автобуса изглеждаше като изрязана със шлайф. По средата - вдясно, като заспало, с килната назад глава - убито момиче, ако ползвам жаргона на ченгетата - на видима възраст около 20 години. По документи - на 21. Момичето пътувало за Варна. Какво е, къде точно е отивало, за какво е мечтало, какво е сънувало - няма как да знам. Не знам и името му, ще го търся като съмне. Дали някой го е чакал да пристигне във Варна, дали някой го е изпратил за последно в София... И това няма да разберем. Лошото винаги може да настигне човек, настръхвам, че е пак в автобус, уж надежден транспорт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.