Пак у дома

Нормално беше като има заглавие "Пак на път", да следва и "Пак у дома". Последният ден във Варшава беше дъждовен и студен, а аз без чадър и с обувки на дупки. Пътуването се оказа повече от успешно. Подписах добър договор, но клаузите му не позволяват коментари преди фестивала в Кан през април 2008, когато продуцентите ще анонсират за първи път проекта си, а премиерата ще е идната есен. Срещата завърши в малките часове на деня с купон на екипа в склад за продажба на вино на едро и с вина по избор от цялото земно кълбо. Екипът е невероятно готин. Има хора с филмови биографии, както и пълни аматьори катомен. Добре е, че приемат идеите и предложенията ми възторжено, което ми дава необходимия за момента кураж. Аз си тръгнах пеша в полунощ и за около половин час се прибрах в хотел "Ибис", близо до Старе място. Дъждът беше на следващия ден. За първи път от доста време ми беше тъжно като си тръгвам от Полша. Сигурно защото Аги и Дорота останаха там. Като се прибрах не ме свърта нито у дома, нито в офиса, нито в апартамента на майка и татко, където също няма никой, защото правят зимнина на село. Гледам политическите новини из Шумен, дори не ми се коментират, пълна скръб.