Ходих до Мадара да понапиша за третото биенале за скулптори в подножието на конника. Улучихме с Марангозова баш жегите, когато всичко живо се беше изпокрило по сенките, викаме да охладим и ние системата с по един спрайт. Сядаме, около нас по масичките чуруликат приятно за ухото сънародници на Сервантес - нищо не вдявам, но ми беше интересно с какъв ентусиазъм и жестикулации гледаха скалите и си приказваха нещо. В тоя момент откъм будката с лимонади и залъгалки се подаде рошава глава: "Славкей, я там! `Ди ги виш тия шъ поръчват ли, ку не - айди!" Екскурзоводката им преведе и те си тръгнаха, серванците сконфузени, въпреки, че и празни маси не липсваха, и народ не се задаваше. Питам го рунтавия от будката - що ги гоните, няма навалица, пък той: няма навалица, щото като минават хората си мислят че всичко е заето, да се махат! Какво да му кажеш на такъв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.