В петък още със събуждането Агата взе да пита - кога ще ме заведеш на басейн. Закусихме, събрахме багажа - и на басейна, още преди да са го отворили. Има няколко басейна, но на фона Шипково и Чифлика край Троян цялото Огняново ми се стори изоставено, тревясало, пък и на равно някак си, не ми хареса. Останахме при басейна на хотел "Виктория", бивш санаториум явно, с видими белези от социализма както по сградата, така и по самите басейни. Ако някой реши да ходи, да спомена цените - нощувка се намира между 10 и 25 лева в зависимост от мястото и отдалечеността от минералните води. Входът за басейна на "Виктория" е 3 лева за възрастни, 1.50 за
деца от 2 години нагоре, 2 лева се плаща за шезлонг. Семейство с едно дете трябва да плати общо 13.50, не помня чадъри имаше ли, щото не сме ползвали. Поплискахме се във водата докъм обяд и поехме към следващата точка, добавена в последния момент - местността Попови ливади или още Папаз чаир в Пирин, 15-ина километра над Гоце Делчев по пътя за Петрич. Мястото ми хареса от пръв поглед, докато отбием замириса на бор, навсякъде горски ягоди, тук-там боровинки. Опънахме палатка на километър от пътя, навътре в гората, на 800 метра от чешма. Дорота сложи набързо
една картофена супа да направи, а аз и Аги отидохме за ягоди и боровинки. Вечерта си запалихме огън (сега ви е ясно откъде е пожарът край Гоце Делчев), беше много хубаво. Докъм сутринта, когато на 1500 метра ст
ана доста хладно. Не знам колко е било към 5, но в 8 беше точно 8 градуса. Гледам някакъв мъж пере през поляната и върви право към нас. Сигурно сте измръзнали, вика, елате запалил съм камината - виличка имаше там с жена си, елате да пиете по едно кафе и да се стоплите. Благодарихме, но тъкмо си бяхме направили кафе и хапвахме гореща супа, събрахме набързо пак багажа и се спуснахме в Гоце Делчев. Да чакаме да дойде колата на "Спиди".
В петък още със събуждането Агата взе да пита - кога ще ме заведеш на басейн. Закусихме, събрахме багажа - и на басейна, още преди да са го отворили. Има няколко басейна, но на фона Шипково и Чифлика край Троян цялото Огняново ми се стори изоставено, тревясало, пък и на равно някак си, не ми хареса. Останахме при басейна на хотел "Виктория", бивш санаториум явно, с видими белези от социализма както по сградата, така и по самите басейни. Ако някой реши да ходи, да спомена цените - нощувка се намира между 10 и 25 лева в зависимост от мястото и отдалечеността от минералните води. Входът за басейна на "Виктория" е 3 лева за възрастни, 1.50 за 
деца от 2 години нагоре, 2 лева се плаща за шезлонг. Семейство с едно дете трябва да плати общо 13.50, не помня чадъри имаше ли, щото не сме ползвали. Поплискахме се във водата докъм обяд и поехме към следващата точка, добавена в последния момент - местността Попови ливади или още Папаз чаир в Пирин, 15-ина километра над Гоце Делчев по пътя за Петрич. Мястото ми хареса от пръв поглед, докато отбием замириса на бор, навсякъде горски ягоди, тук-там боровинки. Опънахме палатка на километър от пътя, навътре в гората, на 800 метра от чешма. Дорота сложи набързо 
една картофена супа да направи, а аз и Аги отидохме за ягоди и боровинки. Вечерта си запалихме огън (сега ви е ясно откъде е пожарът край Гоце Делчев), беше много хубаво. Докъм сутринта, когато на 1500 метра ст
ана доста хладно. Не знам колко е било към 5, но в 8 беше точно 8 градуса. Гледам някакъв мъж пере през поляната и върви право към нас. Сигурно сте измръзнали, вика, елате запалил съм камината - виличка имаше там с жена си, елате да пиете по едно кафе и да се стоплите. Благодарихме, но тъкмо си бяхме направили кафе и хапвахме гореща супа, събрахме набързо пак багажа и се спуснахме в Гоце Делчев. Да чакаме да дойде колата на "Спиди".
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.