В запоздалой стране

"В България си струва да дойде човек дори само заради едно нещо - да се убеди в относителността на нашите политически понятия. Формално тук цари демокрация. Суверенитетът принадлежи на народа, народът избира парламента на основата на всеобщото избирателно право, правителството е отговорно пред парламента за всички свои действия. Но ако се вгледаме в държавната механика на българската демокрация, то без труд ще открием там много изразителни черти на абсолютизма."... (Следва изброяване на това как партиите идват на власт и после се сгромолясват, до оня ден управлявали, сега едва влизат в парламента)... Тези парламентарни катастрофи представляват сами по себе си единствения устойчив елемент в българския партиен живот. Тези изречения звучат свежарски, но всъщност са прашасали, защота са писани от Лев Троцки през 1912 година, а статията е публикувана в томчето му през 1926 под обща глава "Загадките на българската демокрация". Забавно е и нататък: "В България има не по-малко от десет политически партии. Ако оставим настрана социал-демократите, които тук са разцепени на две фракции (БСП - Овчаров и БСП - Петков), то в политическата практика на всичките останали партии (СДС, ГЕРБ, ДСБ, НДСВ, примерно) трудно бихме намерили особено през последното десетилетие принципни различия. Причините са две и са тясно свързани една с друга: закъснялото историческо развитие на България и слабостта от диференциацията на обществото. Казва др. Троцки, разбира се без това в скобите. И още: Забавената страна в историческото си движение прилича не на кораб, който си проправя сам път през вълните, а на шлеп, който е влачен на буксир от параход- Капитанът на парахода е принуден да прояви инициативата при избора на път, началникът на шлепа е с вързани крака и ръце. Правителствата на България, а съответно и стоящите зад тях партии, колкото и да се отличават една от друга по своите програми, традиции и лични качества, доста приличат на екипа на шлеп, който европейския параход със здраво въже влачи по предварително набелязания път. В друга глава се казва: "Социальная основа болгарской демократии очень примитивна. Ее природа - стихийно-бытовая, подобная природе нашей деревенской общины. Болгарская интеллигенция катастрофически призванная, после свержения турецкого ига, к управлению судьбами страны, получила возможность увенчать примитивно-бытовую основу политической надстройки демократии. Но это увенчание только ставило вопрос о дальнейших судьбах страны, а не разрешало его." Това пък за интелигенцията е толкова вярно, че чак плаши, изплуват ми тука образите на разни професорчета.

Целият труд на Лев Троцки "Перед историческим рубежом. Балканы и балканская война". Мани го Троцки, ама Маркс пък на едно място като говори за нас ни нарича "турските славяни"... Въх, да съм знаел, кракът ми да не стъпи в БКП навремето.