Покрай едно интервю

От три дни "Монитор" работи по темата на Ива Димитрова за знахарско-комерсиално "лекуване на рак" в частната клиника "Авицена" в Добрич. Покрай темата днес правих интервю с управителя на онкодиспансера в Шумен д-р Сотир Караниколов. Цялото интервю в следващите 7 дни може да се прочете на страницата на "Монитор" оттук. Не знам какъв трябва да е човек, за да лъже хората, че може да оздравеят от нелечима болест. Да им прибира парите, както е случаят с доктора от Добрич, дето се е показвал в ефира на "Топ телевизия", или пък да си прибира своя пай от таксата за участие на такъв доктор, какъвто е случаят с Венци Венков, който май продължава да редува баби Яги с политици и в Телевизия Шумен. Ама прав е, смятам, д-р Сотир Караниколов, като му е казал на Венков: Венци, стига с тая парамедицина, стига с тия баби Яги, дето ги пускаш. Викам му ­ ти като ги пускаш, нямаш ли чувството, че от ДКЦ-та и от поликлиники няма нужда? Защото тя една баба Яга като хване името на един пациент, като му прочете ЕГН-то и му казва всичко, от което е болен, колко му е серумното желязо, например, всички изследвания ­ кое какво му е мръднало и моментално рентгени, скенери, ядрено-магнитни резонанси и специалисти ­ няма нужда от тях. Е, аз какво повече да кажа тука. Репликата на Моканина? По-скоро ще претопля коментара ми в "Монитор" от днес, щото важи и за утре:

Бялата лястовица - за продан
Ще я видим ли, чичо, пита болната Нонка Моканина от разказа "По жицата", полегнала в каручката на Гунчо по прашните пътища на Добруджа. Нонка непрекъснато се взира по накацалите на телеграфните жици лястовички с надеждата за зърне бялата - оная, която ще й върне здравето, а на близките - радостта. На Моканина добруджанският класик Йордан Йовков оставя ролята да излъже детето: Ще я видите, чедо, ще я видите. От благородната лъжа на Моканина обаче не следват финансови облаги. На Балканите бялата лястовичка е символ на надеждата, светлинка в тунела без изход на тежко болните, но и стока за продан. Там, където я пусна да лети създателят й, в Добруджа, там земляците му в бели престилки я пуснаха за продан, бялата лястовица. С доставка от куриерска служба "От врата до врата" за 240 лева, колкото струвало чудодейното лекарство за лечение на рак, предлагано от туристическа фирма в Пловдив. В частната клиника "Авицена" в Добрич има и лястовички-надежди по 4-5 хиляди лева. Толкова, колкото взимали за пет дни nеконвенционално лечение на рак в здравното заведение на д-р Румен Анастасов. А по жицата прииждат онкоболни пациенти от цяла Добруджа, та дори и от Истанбул. Само дето Моканина в бяла престилка не е толкова благороден, и, улисан в броенето на пари, не се сеща да изрече "Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!"

"Монитор", вторник, 26 юни 2007

Разследването на Ива Димитрова:

От понеделник.
Продължението във вторник.