"Един поглед - хиляди спомени". Надпис с тебешир върху вратата на някогашна почивна станция в
курорта Върбица. Къщичката с няколко стаички е разбита, както и всичко останало в курорта, известен някога с минералната си вода и пионерските лагери. Бях тук на пролетна почивка когато бях, може би, в седми клас. Спомням си, че тъкмо бяха въвели за първи път лятното часово време, значи е било през април 1979 година. Момичетата бяха в почивната станция в центъра на курорта, момчетата, сами, без учител, няколкостотин метра по-нагоре. Имаше някакво стайче с въглища и понеже вечер ставаше хладно, сами си палехме печките. Нещо - почти немислимо днес. По онова време имаше нощни отсечки на рали "Златни пясъци" (може да е било "Стари столици"), без да ни знаят другарките ставахме рано (или може да сме си лягали късно, не помня) ходехме да гледаве ралито. Нещо - почти немислимо днес.
Във Върбица разрухата е пълна, останали са само следи за това, че някога тук са вървели хора, играели деца. Опустял е и районът на пионерските лагери - Толбухинския, Силистренския, Шуменския. Всъщност във Върбица съм бил два пъти - единия път през 1979 и втория път бях с нашите на палатка когато щеше да пада космическата станция
"Скайлаб", пак е било през 79-та, но лятото. Падането на американската станция беше толкова голямо събити, че от онова време помня, че в новите само за това се говореше: Скайлаб, Ивицата Газа и жътвата в Толбухински окръг. Ние се скрихме от опасната станция във Върбишкия Балкан. В крайна сметка не ни уцели, падна в австралийското графство Еспееранс, чиито власти глобили НАСА с 400 долара за замърсяване на околната среда. НАСА така и не си платили глобата. Общината във Върбица май тази седмица ще проведе търг за продажба на почивни станции в курорта.
"Един поглед - хиляди спомени". Надпис с тебешир върху вратата на някогашна почивна станция в курорта Върбица. Къщичката с няколко стаички е разбита, както и всичко останало в курорта, известен някога с минералната си вода и пионерските лагери. Бях тук на пролетна почивка когато бях, може би, в седми клас. Спомням си, че тъкмо бяха въвели за първи път лятното часово време, значи е било през април 1979 година. Момичетата бяха в почивната станция в центъра на курорта, момчетата, сами, без учител, няколкостотин метра по-нагоре. Имаше някакво стайче с въглища и понеже вечер ставаше хладно, сами си палехме печките. Нещо - почти немислимо днес. По онова време имаше нощни отсечки на рали "Златни пясъци" (може да е било "Стари столици"), без да ни знаят другарките ставахме рано (или може да сме си лягали късно, не помня) ходехме да гледаве ралито. Нещо - почти немислимо днес. 
Във Върбица разрухата е пълна, останали са само следи за това, че някога тук са вървели хора, играели деца. Опустял е и районът на пионерските лагери - Толбухинския, Силистренския, Шуменския. Всъщност във Върбица съм бил два пъти - единия път през 1979 и втория път бях с нашите на палатка когато щеше да пада космическата станция "Скайлаб", пак е било през 79-та, но лятото. Падането на американската станция беше толкова голямо събити, че от онова време помня, че в новите само за това се говореше: Скайлаб, Ивицата Газа и жътвата в Толбухински окръг. Ние се скрихме от опасната станция във Върбишкия Балкан. В крайна сметка не ни уцели, падна в австралийското графство Еспееранс, чиито власти глобили НАСА с 400 долара за замърсяване на околната среда. НАСА така и не си платили глобата. Общината във Върбица май тази седмица ще проведе търг за продажба на почивни станции в курорта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.