Потайности в долината на Ломовете

Излет до Средновековието?
На 300 километра от София и на 100 от Букурещ

Хълмове, лениво виеща се река и масивна каменна кула, кацнала на върха на скалите в компанията на крепостна стена посрещат пришълеца, който се спуска от юг към Русе през село Червен. Миниатюрният пейзаж в "долината на Ломовете", както наричат поречията на Бели, Малки, Черни и Русенски Лом, напомня по нещо за Велико Търново. Като се изключат географските дадености, всяка прилика съвсем не е случайна. На мястото на днешното едноименно селце през ранното средновековие се е намирала крепостта Червен - една от най-големите български твърдини по онова време. Тя имала болярски замък и защитавала столицата Търново откъм Изток. Освен това била и седалище на местния митрополит. Лишен през вековете от всичките си представителни функции, днес Червен отново изплува на картата, този път като туристическа дестинация. Като се добавят към Червен скалните манастири в Иваново, манастирът в Басарбово и пещерата Орлова чука - също в поречието на Русенски Лом, Поломието е перфектният маршрут за излет до средните векове. От София километрите са 295, от Варна 183, 275 от Пловдив, затова без нощувка не става. Засега обаче подслон дава само Русе, на 30-ина километра, а частните квартири в Червен едва-едва правят своя прощъпулник. Преди година русенски общинари и предприемачи събрали местните баби, да им говорят за еко- и селски туризъм, да им разкажат, как може да правят бизнес с пришълци. "Харесваме го селския туризъм и нямаме нищо напротив", констатирали бабите, но си останали с констатацията. Затова засега насам прескачат повече русенци и столичаните румънци, които пътуват 100-ина километра до Червен и Иваново. Не тръгвайте само в понеделник и вторник, защото тези дни са обявени за почивни за разглеждане на крепостта. За времето си Червен бил образец за българската фортификация. Крепостта била опасана със стени, дебели до 3 метра, а по цялата дължина на града имало нещо като булевард, нещо като съвременното стъргало с широчина 180 сантиметра, разказва директорът на историческия музей в Русе Николай Ненов, докато вървим по леко тревясали болярски улички. Стените на града служели и за живеене. Най-долният етаж бил изсичан направо в скалите, а на височина болярският замък се издигал с шест етажа."Обърнете внимание на това", показва Николай Ненов плосък, малко вдлъбнат камък в зида на кулата точно при входа. На това място обитателите на крепостта поставяли икона, която трябвало да защитава града от посегателства и беди. Малко като табелките "СИК" и "ВИС", с които българите 800 години по-късно в началото на 90-те вярваха ,че ще опазят апартаментите си от взломове. Важна е вярата, смее се директорът Ненов на тази аналогия. По калдаръмите на Червен са минавали видни държавници. Римляните дошли по тези земи още през първия век след Христа. По-късно българите се укрепили тук и превърнали Червен в един от най-важните военни, стопански, църковни и културни центрове през XIII-XIV век.

Румънци и японци обсаждат Иваново
Туристи от круизните кораби, румънци и дори японци прииждат на талази към скалните църкви в Иваново. Всъщност самите японци попадат в Русенско пак по румънска линия. Идвали в Европа по програмата "Открий Румъния", но поради големия интерес към скалните стенописи в нашето Иваново, туроператорите във Влашко включвали Долината на Ломовете в маршрута им буквално за няколко часа. Затова е недопустимо човек да е в Русе, а да не види църквата "Света Богородица" в скалите край Иваново.Чуждоземците обикновено възкликват културно, когато чуят, че в скалния венец в Поломието са изсечени общо 106 помещения - 42 църкви, а останалите - спални, складове и килии за уединение. Всичките са били част от манастирския комплекс "Св. Архангел Михаил" край Иваново. Японци, французи, немци и румънци бият път в жегата най-вече заради датираната към 1350 година "Света Богородица", която е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Рисувани по метода мокро фреско, стенописите, или по-скоро скалописите в църквата изобщо не са реконструирани. Тоест, запазили са оригиналните си цветове през вековете.В "Света Богородица" може да бъде видян портрет на цар Иван Александър и втората му жена. Царят държи умален макет на църквата, което било традиционният начин за изобразяване на ктитор. Напълно запазени са библейски сцени в стила на Юстиниановия ренесанс, но пречупени през погледа на местни майстори. Някъде се появяват голи женски тела, характерни за европейския ренесанс, а други пък дават представа за живота на българския град по онова време. В сцената с възлагането на трънения венец са показани музикант, мъж, който ходи на ръце и глумец, който размахва дълги ръкави, вероятно и тримата част от ежедневието на средновековния български град, обяснява Николай Ненов.Според легенди, разпространявани от иманяри, някъде в тоя район са скрити част от псалтирите от Търновската библиотека след падането на българската столица. Директорът на музея в Русе Николай Ненов обаче отвхърля подобни хипотези като несъстоятелни.

Графити в храма

Църквата на Божията майка е отворена за туристи от 1996 година и оттогава е охранявана. В миналото обаче подписите си успели да оставят посетители от цялата страна. Най-старият надпис от гост хулиган е датиран от 18 век и гласи "Поп Рафаил от Русе 1746 година". За да драска по стените поп, църквата със сигурност не е била вече действаща, предполагат историци. От друга страна не е изключено и надписът да е работа на майтапчия от началото на 20 век. Доводи за това може да се търсят в името на Русе, известен в османската империя не с днешното си име, а като Русчук. В комплекса има и по-стари надписи с историческа стойност, като този на Иво Граматик в параклиса "Господев дол". Надписът е датиран от края на 13-ти век и гласи: „Аз, Иво Граматик, писах тези слова..., когато погина цар Герги."