Името прави новината, май в "Дума" имаше такава рубрика навремето. Ростислава изпратила прессъобщение за Националния студентски конкурс, та чета вътре - в журито доц. Красимир Кунчев, г-н Пламен Дойнов и г-н Тони Теллалов. Тия пък последните що с г-н ги е писала Ростислава, не знам, дори "Работническо дело" след 1988 спря да пише др. пред имената на изброяваните другари. Аз ще се спра тука на една случка с първия. Кунчев. Обажда ми се един ден информаторът Ю. Пр. Информира ме за криминален инцидент, при който група от най-малко двама напада жена почти до дома и на улица "Пирот". Тръгват да я изнасилват, но тогава се намесва съсед. Съсед от съседната къщичка, доц. Красимир Кунчев от университета "Епископ Константин Преславски" в Шумен. Кунчев, чието тяло още пази спомена за снажен мъж, се развихрил, спасил жертвата - жена, която от скоро живеела в блока, тях ги понабил, дошла полиция, няколко патрулки, прибрали най-малко двама, Кунчев до 1 през нощта (може да е било до 2) давал обяснения в полицията. И тръгвам аз за мястото на инцидента, пътьом вземам подкрепление - Цветелина и Илиян. Питаме в блока, никой не знае. Наистина имало такава жена, която отскоро живеела там, но в момента била на работа. Успоредно с търсенето алармираме и Марияна Пенчева, тогава говорителка на полицията. Тя не знаела нищо, но тръгна да проверява. Звъня да питам пак агент Ю. Пр., той обещава да звънне на своя източник. И стигам до къщата на доц. Кунчев. Гледам го навън говори по телефона, но изчаквам възпитано да свърши. Обяснява нещо - не, не, не мога никаква информация, полицията казаха... Явно му звъни агент Ю. Пр. Свършва разговора, звъни моят телефон - агент Ю. Пр. Вика - абе Кунчев не си вдига телефона. Как така бе викам, не си го вдига, сега го слушах като говори с тебе. Хихих... Кунчев потвърждава за случката и казва обаче, че от полицията му казали, да не дава никаква информация. И се прибира у тях си. Ние с Георгиева - бесни на полицията, че крие, щото пък агентът Ю. Пр. надежден, не дъни и няма лошо пиянство. Стигаме дотам, че да проверяват маршрута на патрулките по GPS и да стане ясно, че не само няма сигнал от ул. "Пирот", ами и полицейски автомобил не е доближавал улицата. Най-накрая се оказа, че доцентът имал някаква служебна работа за свършване, и понеже не я бил свършил, решил да се оправдае със заета с геройство нощ. Излъгал, с две думи, пичът-доцент. Та така с тия доценти.6 юни 2007 г.
Красимир Кунчев - името прави новината
Името прави новината, май в "Дума" имаше такава рубрика навремето. Ростислава изпратила прессъобщение за Националния студентски конкурс, та чета вътре - в журито доц. Красимир Кунчев, г-н Пламен Дойнов и г-н Тони Теллалов. Тия пък последните що с г-н ги е писала Ростислава, не знам, дори "Работническо дело" след 1988 спря да пише др. пред имената на изброяваните другари. Аз ще се спра тука на една случка с първия. Кунчев. Обажда ми се един ден информаторът Ю. Пр. Информира ме за криминален инцидент, при който група от най-малко двама напада жена почти до дома и на улица "Пирот". Тръгват да я изнасилват, но тогава се намесва съсед. Съсед от съседната къщичка, доц. Красимир Кунчев от университета "Епископ Константин Преславски" в Шумен. Кунчев, чието тяло още пази спомена за снажен мъж, се развихрил, спасил жертвата - жена, която от скоро живеела в блока, тях ги понабил, дошла полиция, няколко патрулки, прибрали най-малко двама, Кунчев до 1 през нощта (може да е било до 2) давал обяснения в полицията. И тръгвам аз за мястото на инцидента, пътьом вземам подкрепление - Цветелина и Илиян. Питаме в блока, никой не знае. Наистина имало такава жена, която отскоро живеела там, но в момента била на работа. Успоредно с търсенето алармираме и Марияна Пенчева, тогава говорителка на полицията. Тя не знаела нищо, но тръгна да проверява. Звъня да питам пак агент Ю. Пр., той обещава да звънне на своя източник. И стигам до къщата на доц. Кунчев. Гледам го навън говори по телефона, но изчаквам възпитано да свърши. Обяснява нещо - не, не, не мога никаква информация, полицията казаха... Явно му звъни агент Ю. Пр. Свършва разговора, звъни моят телефон - агент Ю. Пр. Вика - абе Кунчев не си вдига телефона. Как така бе викам, не си го вдига, сега го слушах като говори с тебе. Хихих... Кунчев потвърждава за случката и казва обаче, че от полицията му казали, да не дава никаква информация. И се прибира у тях си. Ние с Георгиева - бесни на полицията, че крие, щото пък агентът Ю. Пр. надежден, не дъни и няма лошо пиянство. Стигаме дотам, че да проверяват маршрута на патрулките по GPS и да стане ясно, че не само няма сигнал от ул. "Пирот", ами и полицейски автомобил не е доближавал улицата. Най-накрая се оказа, че доцентът имал някаква служебна работа за свършване, и понеже не я бил свършил, решил да се оправдае със заета с геройство нощ. Излъгал, с две думи, пичът-доцент. Та така с тия доценти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.