Не пиша в блога, защото съм някъде в покрайнините на София. Уж мястото е престижно, Дипломатически клуб "Глория палас", а интернет има само на рецепцията на хотелската част. От американското посолство са осигурили интересен събеседник, Андрю Лам, журналист и писател. Роден е във Виетнам, но е напуснал страната на 10 години. Баща му е бил високопоставен генерал от армията на Южен Виетнам. Андрю се стресна, че знам, вика - вие май сте ме разследвали. Викам - мъничко. Интересни са есетата му, които могат да се намерят и в интернет. Разменихме малко опит и стереотипи. За първи път е в България, не знаел нищо за нас преди да дойде тука. Вчера на обяд яде таратор. Вика - вкусно е. Може обаче да е от любезност. Похвалих се, че като седмокласник съм пял в група за политически песни на антивоенни митинги срещу китайското нападение срещу Виетнам на 17 февруари 1978 година. Хехе... И за панацеята "виетнамско чудо", която се продаваше в червени ламаринени кутийки. И за надписите през 80-те "Турското кафе е виетнамско". Стана дума за войната между Северен и Южен виетнам и близо 30-годишната гражданска война. Вуйчо му бил функционер на Виетнамската комунистическа партия, друг вуйчо летец, воювал срещу армията на Хошимин. След 1991 питал роднините си - за какво беше това, не можели да кажат. И разказа да Гъливер в страната на лилипутите. В момента, в който го викат да се бие на страната на едни лилипути срещу други. А поводът бил, че едните белят яйцата от тъпата страна, другите от острата. Аха, знам "Катюша" на виетнамски, но няма да я пея на Андрю, щото ще стане диверсия, все пак е син на генерал от южната армия.9 май 2007 г.
София, някъде в покрайнините
Не пиша в блога, защото съм някъде в покрайнините на София. Уж мястото е престижно, Дипломатически клуб "Глория палас", а интернет има само на рецепцията на хотелската част. От американското посолство са осигурили интересен събеседник, Андрю Лам, журналист и писател. Роден е във Виетнам, но е напуснал страната на 10 години. Баща му е бил високопоставен генерал от армията на Южен Виетнам. Андрю се стресна, че знам, вика - вие май сте ме разследвали. Викам - мъничко. Интересни са есетата му, които могат да се намерят и в интернет. Разменихме малко опит и стереотипи. За първи път е в България, не знаел нищо за нас преди да дойде тука. Вчера на обяд яде таратор. Вика - вкусно е. Може обаче да е от любезност. Похвалих се, че като седмокласник съм пял в група за политически песни на антивоенни митинги срещу китайското нападение срещу Виетнам на 17 февруари 1978 година. Хехе... И за панацеята "виетнамско чудо", която се продаваше в червени ламаринени кутийки. И за надписите през 80-те "Турското кафе е виетнамско". Стана дума за войната между Северен и Южен виетнам и близо 30-годишната гражданска война. Вуйчо му бил функционер на Виетнамската комунистическа партия, друг вуйчо летец, воювал срещу армията на Хошимин. След 1991 питал роднините си - за какво беше това, не можели да кажат. И разказа да Гъливер в страната на лилипутите. В момента, в който го викат да се бие на страната на едни лилипути срещу други. А поводът бил, че едните белят яйцата от тъпата страна, другите от острата. Аха, знам "Катюша" на виетнамски, но няма да я пея на Андрю, щото ще стане диверсия, все пак е син на генерал от южната армия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
ПРОЧЕТИ, ПРЕДИ ДА НАПИШЕШ!
Свободата на Словото в този блог се отнася в пълен обем само и единствено до неговия автор. За всички останали в зависимост от настроението ми важи уговорката, че мненията им може да бъдат изтрити без да се чувствам длъжен да давам обяснения. Ако има причина да сте притеснен от тези правила, не си правете труда да пишете. Възражения не се приемат. Тука е така.